Люпчо Куртелов, председател на сдружение „Балкански хоризонти”/ БГНЕС
Тези дни, а и в близкото минало, сме свидетели на антибългарска истерия. Причините са дълбоко мотивирани от кръгове, които изпадат в паника от самата мисъл за сближаване с източния съсед, а повод лесно се намира. В конкретния случай „горивото” за истеричната антибългарщина е името на българското сдружение в Битоля – „Ванчо Михайлов“.
Младият и (досега) симпатичен певец Ламбе Алабаковски в раните утринни часове, необезпокояван от никого, „храбро” подпали входната врата на сдружението (Културен център "Иван Михайлов" - бел. ред.). С този акт той яхна вълната на „всенародната” омраза към България и от днес е новият македонски „герой”. Оправданието му е, че дядо му е бил убит от българите.
Какво е следващото - да линчуват българите по улиците?
Полицията образува дело и по него е определен 8-дневен арест. Партия „Левица” организира протест в Битоля с цел Ламбе да бъде освободен. Същевременно се появиха множество адвокати, които предлагат услугите си да го защитават pro bono (безплатно). Социалните мрежи „прегряха” в защита на Ламбе. А ако случайно напишеш, че извършеното от него все пак е престъпление , ще бъдеш „почерпен” с милион „комплименти”.
Независимо от дипломатическият натиск на България актът да бъде наказан, македонските съдебни власти трябва да съдят според закона и да не отстъпват под влияние на народните маси. Един прецедент би могъл да отвори Кутията на Пандора.
Не са малко хората в Македония, които (аргументирано) смятат, че сърбите по време на окупацията 1918–1941 са извършили безброй зверства над македонското население. Сега и за тях ли трябва да има реванш с такива налудничави постъпки? В гражданската война в Гърция, а и преди нея, върху нашия народ са извършени масови злодеяния. Ще си отмъщаваме ли? Отношенията между македонците и албанците днес са стабилни, но всички знаем през какви травми минахме преди двадесетина години. Достатъчна е малка искра, за да лумне пожар. Затова за стабилността на Македония е много важно керванът да си върви (съдебната система да съди своевременно и обективно), въпреки лая на кучетата.