Русия обмисли купуването на 70 милиарда долара в юани и други „приятелски“ валути през тази година, за да забави ръста в цената на рублата, съобщава Bloomberg, предаде Bloomberg TV Bulgaria.
Юанът увеличи печалбите си спрямо долара за кратко след новината, като цената му достигна връх в рамките на сесията. Турската лира поскъпна с 0,2% спрямо долара след новината, като преди обяд българско време вчера цената ѝ запази ръст в размер на 0,1% и е на ниво от 18,1754 лири за долара. Индийската рупия също поскъпва. Предложението е част от поредица мерки, които биха преразгледали икономическата политика, водена в продължение на десетилетие, докато Кремъл търси нова стратегия на фона на широкообхватните санкции, наложени от САЩ и техните съюзници заради инвазията на Владимир Путин в Украйна.
Планът спечели първоначална подкрепа в рамките на специална среща за „стратегическо“ планиране на представители на правителството и централни банкери, включително гуверньора Елвира Набиулина, проведена на 30 август, твърдят запознати източници. Подходът подчертава как санкциите преобръщат икономическата стратегия на Русия, след като доведоха до замразяването на около половината от нейните валутни резерви на стойност 640 милиарда долара след инвазията през февруари. Това лиши Кремъл от достъп до парите, които спестява от години за извънредни ситуации. Ситуацията също така е показателна, че усилията за диверсификация на тези резерви извън евро и долари имат ограничен ефект.
„В новата ситуация трупането на ликвидни валутни резерви за бъдещи кризи е изключително трудно и нецелесъобразно“, се посочва в предложението, подготвено за срещата. Години наред Кремъл ограничаваше разходите и пестеше стотици милиарди в долари, евро и други чуждестранни валути, които да използва за предпазване на икономиката от покачванията и спадовете в цените на петрола. „Замразените 300 милиарда долара не бяха от полза за Русия; напротив, те се превърнаха в уязвимост и символ на пропуснати възможности“, се посочва още в презентацията за срещата – рядко официално признание за истинското въздействие на санкциите. Представители на Bloomberg са видели копие от документа, който не е публично достояние, а запознати лица са потвърдили автентичността му. Правителството и централната банка не са отговорили на запитвания за коментар. Спестяването на тези пари „директно намалява инвестициите в Русия за сметка на инвестиции в други страни“, твърди още документът.
„Приятелските“ страни
Дори купуването на валути от „приятелски“ страни създава проблеми според документа. От него става ясно, че продажбата на притежаваните юани „изисква отделно споразумение с Китай, което би било трудно да се постигне в условията на криза“. Други валути – като дирхама на Обединените арабски емирства – представляват „високи политически рискове“, тъй като правителствата могат да променят политиките си, се посочва още в презентацията. Турската лира пък е изправена пред риск от обезценяване, смятат официалните лица. В краткосрочен план обаче приходите от износа на петрол и газ доведоха до рекорден излишък по текущата сметка и увеличават цената на рублата. Предложението предвижда изразходването на 4,4 трилиона рубли (70 милиарда долара) за закупуване на валутите на „приятелски“ страни, предимно юани.
Идеята за закупуване на „приятелски валути“ първоначално се появи през юни. По това време министърът на икономиката Максим Решетников я разкритикува, като заяви, че това няма да е достатъчно, за да повлияе съществено на курса на рублата, но ще принуди правителството рязко да свие разходите. В документа не се споменава отслабването на юана спрямо долара през тази година, което ерозира стойността на валутните резерви на Русия.
Преди войната Русия значително увеличи инвестициите си в юани като част от плана си за диверсификация, превръщайки се в най-големия притежател на резерви в китайската валута в света. Въпреки че тези активи не са замразени от американските и европейските санкции, достъпът на Русия до тях остава ограничен. Според документа притежанията в юани могат да достигнат 180 милиарда долара, включително допълнителни покупки през тази година, които не са конкретизирани. Централната банка спря да отчита дяловете на валутите в нейните резерви след налагането на санкциите. На 1 януари тя посочи, че юанът има 17,1-процентен дял от нейните активи, което възлиза на малко над 100 милиарда долара.
Планът предвижда тези средства – до 180 милиарда долара – да бъдат изразходвани през следващите три до пет години, за да се покрият огромните разходи за замяна на чужди технологии и пренасочване на транспортната инфраструктура към нови пазари в Азия. Документът не уточнява как ще се управляват продажбите за рубли, отбелязвайки само, че те ще укрепят валутата.