Си Цзинпин е единственият безспорен световен лидер. Той управлява милиард и половина души население без опозиция и е начело на най-голямата армия в света. Ръководи икономика, която скоро може да изпревари американската. Диктатор или автократ е Си, който подготви своя безпрецедентен трети мандат още преди приключилия XX конгрес на Китайската комунистическа партия - темата коментира в предаването "Събота 150" по БНР проф. Аврам Агов, преподавател по История на Азия в Лангара колидж и в Университета на Британска Колумбия във Ванкувър, Канада.
"Бих го определил по-скоро като автократ. Диктаторът обикновено заличава институции и е на върха на тоталитарна държава, тоест пълен контрол над общество, социално-икономически живот и т.н. Автократът се възползва от съществуващите институции – в случая еднопартийна система, но и пазарна икономика. Затова контролът не е тотален."
Въпреки ограниченията и затварянето през последните години Китай е сравнително отворена страна, отбеляза проф. Агов. "С развитието на пазарна икономика контролът на комунистическата партия се ограничава, идеологическият контрол намалява. Стратегията на Си Цзинпин, откакто дойде на власт, е да подсигури политическия и идеологическия контрол, докато в същото време развива икономиката. Укрепването на култа към личността беше част от тази политика и част от пропагандата за премахването на ограниченията за мандатите."
"Не бих казал, че Западът е сбъркал за Си, и не толкова Горбачов, колкото просто следващият китайски лидер с два мандата с общо 10 години на власт. Затова не се очакваше такъв завой към по-авторитарно управление и затваряне на Китай. Наистина, в речта си в Давос 2017 г. Си защити глобализацията, отварянето на икономиката и сътрудничеството с други страни. Оттогава обаче мина много време. Деглобализацията по време на пандемията и засилващите се тенденции на нова Студена война. Сега има обратна тенденция – на затваряне и по-голям държавен контрол върху икономиката, което е световна тенденция, не само в Китай. В Китай са по-отчетливи тези тенденции."
Си декларира, че Китай не бива да се връща към изолационизма и стагнацията от миналото, но предстои да видим какво се разбира под избягването на изолацията, посочи Аврам Агов пред БНР. Разликата между Студената война от XX век и настоящата е нивото на икономическа обвързаност между двете страни на конфликта, коментира преподавателят по История на Азия. По думите му въпреки тенденцията на деглобализация, светът сега е много по-обвързан. Според проф. Агов руското нахлуване в Украйна е разкрило "разлома между Русия и евроатлантическия свят". "Вероятно това е знак на това, което предстои в отношенията между САЩ и Китай или поне рисковете на новата Студена война в Тихоокеанския басейн."
Европа вероятно ще продължи да балансира в политическата конфронтация между САЩ и Китай и икономическата си обвързаност с Китай, прогнозира Агов. "Европа обяви Китай за системен съперник, но и икономически партньор и конкурент в същото време. Ще следва вероятно умерено американската политика и ще търси начин да не бъде толкова зависима от Китай, инвестирайки например в собствено производство. Икономиката на ЕС Беше зависима от руска енергия и войната в Украйна послужи като отрезвителен урок за Европа."
Китай се подготвя за силова опция по казуса с Тайван, като засилва армията и инвестира в нови оръжейни системи, подчерта в анализа си проф. Аврам Агов. "Целта е достигане на военен паритет със САЩ в Тихоокеанския басейн и дори превъзходство. Китай не се отказва от използване на сила срещу Тайван, но сега това би било катастрофа. Според мен до 10 години вероятността за военен вариант може да нарасне. Изчерпване на опциите за мирно обединение би провокирало Пекин."
Вашингтон е наясно, че американска намеса означава сигурна война с Китай и не трябва да изключваме украински сценарий, ако Китай нападне Тайван – САЩ да окажат сериозна военна помощ на острова, без да изпраща войници. "Американски анализатори смятат, че Китай вече превъзхожда американските военни сили в Азия. Тоест САЩ не са готови да се противопоставят успешно на Китай дори в този момент. Това би изкушило Пекин да действа." Ако Китай предприеме силово обединение с Тайван, шансът за световен конфликт нараства драстично, каза в заключение специалистът по Далечния изток.