Хърватия, която ще влезе в Еврозоната на 1 януари следващата година, прие първия си бюджет в евро, като планира общ дефицит от 2,3% от брутния си вътрешен продукт въз основа на прогнозата за икономически растеж от 0,7% за 2023 г., предава Ройтерс.
Бюджетът беше приет със 77 гласа "за" и 50 "против" в 151-местния парламент.
"Това е първият бюджет на Хърватия, деноминиран в евро", каза министърът на финансите Марко Приморац, докато представяше бюджетните планове.
"Въвеждането на еврото ще укрепи нашата икономика, ще бъде котва на стабилност, ще ни направи по-устойчиви и защитени от външни шокове и кризи и ще допринесе за подобряване на инвестиционния климат", каза Приморац пред депутатите.
През юли финансовите министри на Европейския съюз официално одобриха Хърватия - държава-членка на ЕС от 2013 г., да стане 20-ият член на общата европейска валута - еврото, в началото на 2023 г., определяйки обменния курс за едно евро към 7,53450 хърватски куни.
Премиерът Андрей Пленкович каза, че бюджетът има за цел да смекчи последиците от икономическата криза, предизвикана от украинската война, да поддържа растежа и да запази социалната стабилност.
Общите прогнозирани бюджетни приходи са в размер на 24,9 милиарда евро, което е с 9% повече от тази година и се подхранва основно от преки и косвени данъци, прогнозирани за 13,3 милиарда евро.
Предвидените разходи са в размер на 26,7 милиарда евро, което е с 2,1 милиарда евро повече от тази година, поради увеличението на правителствените социални програми и програми за развитие.
Икономическият растеж от 5,7%, очакван тази година, се прогнозира да спадне до 0,7% през 2023 г., докато публичният дълг се планира да бъде намален до 67,9% от БВП от 70,2% тази година. Инфлацията, която се очаква да достигне 10,4% тази година, се предвижда да спадне до 5,7% през 2023 г.
Депутатите от опозицията предложиха 430 поправки в бюджета, но правителството прие само десет от тях.