Единственият човек в света, който навярно има истинско влияние над Владимир Путин, е самообявилият се за негов приятел Си Дзинпин. Дори издадената неотдавна заповед за арест на Путин от Международния наказателен съд не спря китайския лидер да отиде в Москва.
Китайското влияние над Москва има два компонента: дипломатическа подкрепа и икономическа зависимост. Китай, чиято икономика е втората най-силна в света, все още не е осъдил руската инвазия в Украйна. И докато Западът налага все по-тежки санкции на Русия, Китай прави точно обратното и постоянно разширява своята търговия с Москва.
Общата им цел: да прекратят господството на Запада
„Китай всъщност няма никакъв интерес от бруталната нападателна война на Русия“, казва за ДВ главният редактор на "IP Quarterly" Хенинг Хоф. По думите му войната пречи на икономическото възстановяване на Китай след трите нулеви години на Ковид. Освен това, съдейки по развоя на войната, Пекин рискува да застане на страната на губещия. „Но Китай се опитва да извлече икономически ползи от тази война“ - например като купува евтин петрол и газ от Русия. И обратното: в трудни времена за търговските отношения със Запада Китай се стреми да увеличи износа си за Русия. САЩ предполагат, че китайският експорт за Русия включва и цивилна техническа продукция, която може да се използва също и за военни цели.
Последицата от това е, че Русия увеличава зависимостта си от Китай. А с това Пекин вече има такова влияние над Москва, каквото никой друг в момента няма. Така че Си Дзинпин би могъл да убеди руския президент да сложи край на тази война, стига да го поиска. Дотук Си е начертал само една червена линия пред Путин: използването на ядрено оръжие, което Пекин смята за неприемливо.
Но Китай се ръководи от един още по-силен интерес: той се нуждае от Русия като партньор за налагането на нов световен ред, в който Западът да не е доминиращата сила. Затова за Пекин е много важно Русия да не загуби тази война. За Си би било крайно лошо, ако се провали властовата система на Путин, защото това ще е тежък удар и по неговия собствен авторитарен модел на управление.
Натиск от Запада
Предишният председател на Мюнхенската конференция по сигурността Волфганг Ишингер не очаква Китай да направи нещо за прекратяване на войната в Украйна. За ДВ той заяви, че с оглед на влошените отношения между САЩ и Китай Пекин в момента няма никакъв интерес да намалява близостта си с Русия. „Ако войната се проточи още дълго и Русия продължи да отслабва военно, икономически и политически, тя ще става още по-зависима от Китай. А това развитие не е никак лошо за Пекин“, уверява Ишингер.
Натискът за сключване на мир следователно няма да дойде от Китай, нито от двете воюващи страни. По-скоро натиск се усеща от западните страни, които са партньори на Украйна. Населението в тези страни усеща икономическите последици от войната под формата на недостиг на енергия, висока инфлация и бюджетни проблеми.
В САЩ междувременно спада готовността за оказване на щедри помощи на Украйна, поради това, че няма белези за постигане на мир – не само в обществото, но и сред републиканците в Конгреса. Общата умора от войната вече се отразява и на американската администрация: наскоро външният министър Антъни Блинкън за първи път намекна в Конгреса, че Украйна може и да не успее да си възвърне всички окупирани от Русия украински територии, с което на практика наруши едно табу.
Европа настоява за американско-китайска мирна инициатива
Като най-силен поддръжник на Украйна САЩ имат съответно и най-силно влияние върху Киев. Китай пък е страната (може би единствената) с толкова силно влияние над Кремъл. На една от срещите на върха на ЕС министър-председателят на Люксембург Ксавие Бетел призова американския президент Джо Байдън да се опита заедно със Си Дзинпин да разработи мирен план за Украйна. Освен това той увери, че това ще бъде подкрепено и от останалите държави.
Нещо повече: вероятно много от страните в ЕС биха предпочели точно това да се случи: двамата големи играчи в световната политика съвместно да решат проблема между Украйна и Русия, а по този начин той да бъде решен и за европейците.
Автор: Кристоф Хаселбах