Европа не може да си позволи да се откъсне от Китай

Войната в Украйна, започната от кремълския диктатор Владимир Путин, принуди Европа да се освободи от зависимостите от руски газ и петрол. Трусовете и цената, която се наложи да бъде платена за войната, ще се сторят нищожни на европейските партньори на САЩ, ако Вашингтон ги задължи да се откъснат икономически и от Китай.

В индустрията за електронни чипове това откъсване вече тече с пълна сила. В бъдеще продуктите, в които има микрочипове, изработени от машини с американски компоненти, няма да се изнасят в Китай. От една страна това е логично - Китай може да използва тези чипове, за да реализира военните си амбиции. Все пак Пекин обяви увеличение от 7,2% на военните си разходи за тази година.

Още новини от Украйна

Докога Европа може да разчита на САЩ?

Нидерландия вече последва САЩ и започна отдалечаването си от Китай. Това обаче може да предизвика сериозни финансови загуби за държавата и нейния бизнес. От друга страна, германските Volkswagen и BASF, които не могат да се справят без китайския пазар, строят нещо като паралелни корпорации в Китай. Те няма да имат почти нищо общо с онова, което се произвежда в свободния свят. Пример за недостатъците на стратегията за откъсване.

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че ще посети Китай заедно с френския президент Еманюел Макрон. В Брюксел се говори, че Китай далеч не е перфектен, но от него ще има нужда в бъдеще. Спомените от финансовата криза от 2008 година са пресни в политическите среди в Берлин. Тогава Пекин обяви инвестиционен пакет от 460 млрд. евро за пътища и инфраструктура, който беше изключително полезен за германската експортна индустрия.

Китай помогна на Германия в онзи момент, а по време на управлението на Доналд Тръмп отношенията на Берлин и Вашингтон бяха студени. В САЩ догодина отново ще има президентски избори. Както Тръмп, така и основният му противник в републиканската партия Рон ДеСантис, подкрепят протекционистки и изолационистки политики. Брюксел, Берлин и Париж би следвало да са наясно, че не е сигурно доколко ще могат да разчитат на САЩ за в бъдеще.

Китай - съюзник на всички, отдръпнали се от САЩ

Китай ще спечели от подобно развитие. Страната иска да се присъедини към Тихоокеанското партньорство - споразумение за свободна търговия, от което САЩ се оттегли. Пекин успява да обедини около себе си държавите, които са разочаровани от Вашингтон и техните съюзници. В Шанхайската организация за сътрудничество освен всички страни от Централна Азия учава и Индия, номинално най-голямата демокрация в света. Турция е сред партньорите, с които се води диалог. Пекин също така води преговори с Техеран. И Русия е член на организацията.

По време на визитата на Си Дзинпин в Москва Путин обяви, че в бъдеще всички сделки с Китайската народна република за нефт и газ ще се извършват в китайски юани. От известно време Китай работи за превръщането на юана във водеща световна валута, с което да измести американския долар. Това би означавало, че диктатурите и военнопрестъпниците вече няма да могат автоматично да бъдат засегнати от санкциите, наложени от САЩ. Руската икономика търпи загуби заради санкциите, наложени след нахлуването в Украйна. Но без китайския юан тя ще бъде в още по-лошо положение.

Европа не бива да остава без алтернативи

В глобализирания свят всичко е свързано. Създаването на съюзи трябва да се прави с оглед на голямата картина. В Брюксел и Париж вече се разсъждава в посока на това, че не е необходимо Европа да се отделя от Китай на всяка цена. Китай също гледа на дипломатическите си усилия в по-широка перспектива. Пекин постигна огромен успех в Близкия Изток - изигра ролята на посредник в сближаването между Иран и Саудитска Арабия. Това не бива да се подценява в дългосрочен план.

Китай и Европа не трябва да прекъсват дипломатическите си отношения - дори това да е желанието на Вашингтон. Защото Европа не може да си позволи да остане без алтернативи.

Авторът на статията Александър Гьорлах е старши научен сътрудник в Съвета по етика в международните отношения "Карнеги" и научен сътрудник в Института за интернет към Оксфордския университет. Живял е в Тайван и Хонконг.