В края на март 2022 г. руските въоръжени сили вече са загубили битката за Киев, която започна с нападение по въздух в ранните часове на 24 февруари. Смелият украински отпор принуждава руските войници да се оттеглят от град Буча в рамките на по-широкомащабното отстъпление от столицата на Украйна. Веднага започна да се появява информация за тела, оставени на улицата. Много от тях са на цивилни украинци, екзекутирани със завързани зад гърба ръце. Разказите на очевидци са придружени от зловещи кадри. След клането вината на Русия е доказана от многобройни разследвания, включително и подробен доклад на ООН.
В тази публикация разглеждаме какво се случи след убийствата. Кои тактики от наръчника си с пропаганда използва Кремъл, за да подведе света, да избяга от отговорност и да смекчи ефекта от действително ужасяващите си престъпления?
От страниците на кремълския наръчник: с мисъл за MH-17
Това, което се случва след клането, следва стандартната линия на поведение, която Кремъл следва, когато го хванат на местопрестъплението. Отричай, отричай, отричай! Обвинявай другите! Вдигни залозите с истории, граничещи с фантастика! Никога не се извинявай! Никога не признавай! Никога не се покайвай! Никога не търси отговорност от замесените командващи офицери! Вместо това си съчинявай неща! С течение на времето проруските пропагандисти използват нескопосани лъжи, за да сглобят сложна мрежа от очевидни неистини.
В тази си дейност те следват модела, изграден във връзка със свалянето на MH-17 – полет на Малайзийските авиолинии, свален от руските сили на 17 юли 2014 г., при което загиват всички 298 души на борда. Паралелно с клането в Буча Москва се опитва да прикрие и ужасяващата атака на театъра в Мариупол, също извършена през пролетта на 2022 г. Преглед на събитията може да откриете тук.
Казвай каквото и да е и го прави шумно
Първоначално кремълските твърдения за Буча често си противоречат, оставяйки усещането за звучни шамари. Вероятната цел е да създадат колкото се може повече шум и така да отвлекат вниманието от ужасяващата картина на случилото се в града.
През март и април 2022 г. прокремълските източници твърдят, че клането трябва да е инсценирано от Украйна. Коментаторите от държавните медии обаче обвиняват и Вашингтон, Лондон и Брюксел за тези инсценировки. Появяват се дори твърдения, че отговорност носи директорът на украински музикален канал.
Според руски официални лица, медии и водещи пропагандисти независимо кой стои зад клането, то е поне толкова фалшиво колкото са и западните обвинения за химическите атаки, дело на режима на Башар Асад. Фалшиво като клането в Сребреница, което е инсценирано, за което липсват доказателства или което е просто гнусна лъжа. Отричай, отричай, отричай!
Много скоро след това, различни източници започват да разпространяват преработени версии на историите за MH-17, измисляйки си странни уж технически детайли, за да създадат илюзията, че имат някакво експертно познание от извора. Според новите твърдения, степента на вкочаняване и липсата на кръв в телата доказват, че жертвите са убити след като руснаците напускат Буча на 30 март. Появяват се дори по-фантастични сценарий: че телата всъщност са живи. Твърди се, че труповете са били актьори, специално поставени по улиците за фотографите, тъй като изглежда, че се движат. Или че телата на живите мъртви всъщност са на проруски настроени украинци, които украинската армия избива при влизането си в града, като ги екзекутира или може би ги подлага на артилерийски обстрел.
Обаче труповете биха могли да принадлежат и на проруски „колаборатори“, убити от украинските нацисти в някакъв по-ранен момент. Може би нацистите са оставили телата в гора близо до Ирпин и след това са ги преместили в Буча, за да ги представят за цивилни жертви на руската армия? Объркахте ли се? Не знаете на кого да вярвате? Кой знае?
Край с налудничавите истории, наред са конспирациите
Работата с дезинформацията е, че споделянето на множество истории, дори противоречащи си една с друга, засилва объркването или недоверието в едно вярно, добре проучено и документирано обяснение. Човешкият ум е любопитен по природа. В търсене на отговори на необяснимото го привличат скандали и слухове. И така, опитният манипулатор продължава да добавя елементи, които привличат интереса и отвличат вниманието от истината. Появата на постоянно променящи се и противоречащи си истории не е случайна, а целенасочена.
Често тези истории вземат назаем от вселената на конспиративните теории. С това те отварят вратите за онези, търсещи по-дълбоки, скрити причини зад проблемите и конфликтите. Конспирацията е вградена в самите основи на голяма част от прокремълската манипулация по различни политически теми. Базата данни на EUvsDisinfo ви дава възможност да се потопите в над 1700 примера от вселената на конспиративните теории.
И така през април 2022 г. прокремълските източници предлагат различни обяснения защо Украйна би организирала подобно ужасяващо представление, използвайки актьори или трупове. Може би са се опитвали да провалят предстоящ пробив в украинско-руските преговори? Или да оправдаят нови санкции срещу Русия? Или да отвлекат вниманието от видео, показващо как украинци измъчват руски военнопленници? Или от военните биолаборатории в Украйна, финансирани от САЩ? Все трябва да има някаква причина.
Лъжите продължават и еволюират
Руските дезинформационни източници публикуват това първо поколение наративи през април и началото на май 2022 г., като по-късно ги преобразуват в твърдението, че Русия просто е неспособна да извърши каквото и да е военно престъпление. Следователно доказателствата за други военни престъпления няма как също да не са фалшиви. Идеята за „фалшивата Буча“ се превръща в образец за дискредитиране на доказателствата за зверствата, извършени от руската армия.
Може би звучи извратено, но има известна полза от това да се твърди, че Русия представя „истинската история за Буча“. Това кара видни руски пропагандатори като Владимир Соловьов да преминат в офанзива и да споменат Буча проактивно. Те използват тази тактика, за да лепнат етикета „русофоб“ на всеки критик, споменал Буча или други руски зверства. Това е поредният трик от наръчника на Кремъл.
Така например руският ракетен удар срещу мол в украинския град Кременчук на 27 юни е описан от прокремълските медии като поредната „украинска провокация, подобна на Буча“. През август коментатор твърди, че Западът води психологическа война срещу Русия, включваща инсценираното „клане в Буча“. През септември Украйна започва контраофанзива от Харкив, в рамките на която бързо освобождава територии, окупирани от Русия. Москва среща затруднения да обясни как и за защо се случва това. Скоро обаче започва да се появява информация за масови гробове, открити близо до освободения град Изюм. По някои от откритите тела личат следи от мъчения. Верни на себе си, руските пропагандисти отхвърлят тази информация като „Буча 2.0“. EUvsDisinfo има материал, опровергаващ тези твърдения.
Отстъплението е проява на добра воля. Кой каза убийства?
В началото на 2023 г. на сцената се появява нов наратив, насочен към френскоговоряща Африка и испаноговорящата публика в Латинска Америка. Той представлява по-изчистена версия на предходни наративи, с по-малко вътрешни противоречия. Както и с по-скандални лъжи. В рамките на този наратив се срещат впечатляващи твърдения като това, че руската армия не е изтласкана от Буча, а си е тръгнала от града в знак на добра воля. Според него Украйна не е предоставила „подробни и проверени“ съдебномедицински доклади за смъртта на цивилни граждани, въпреки многобройнитедоклади, които съдебномедицински екипи са написали или пишат в момента.
Коварното минало подготвя почвата за още лъжи
От години и дори десетилетия прокремълската дезинформация подготвя своята публика на домашната и международната сцена с тезата, че Русия никога не е виновна и винаги е жертва на русофобски интриги, които целят да наранят гражданите ѝ, да очернят историята ѝ и да унищожат държавата ѝ.
При следващия случай на разкрити руски зверства бъдете готови за дезинформационната буря, запазете спокойствие и отхвърлете кремълския „новговор“.
Помнете Буча.
Източник: EU vs Disinfo
THE BUCHA MASSACRE: MAPPING A YEAR OF KREMLIN DENIAL
Клането в Буча: Една година на отричане от страна на Кремъл