Владимир Путин продължава да използва активно в свой интерес последствията от нападението на Хамас срещу Израел. Руските дипломати приеха в Москва делегация на ислямистката групировка, призната от редица държави за терористична. Тя беше оглавена от члена на Политбюро Муса Абу Мурзук, основен международен представител на терористите.
Хамас и иранци на гости на Путин
Палестинският гост заяви пред руските държавни медии, че в очите на Хамас всички взети заложници са израелци, независимо какви други паспорти имат. Предстои да разберем дали това се отнася и за заложниците, които имат руско гражданство. Възможно е Путин убедително да помоли представителите на Хамас да ги освободят, за да може след това да каже: "Виждате ли – това не са терористи, а напълно адекватни хора, с които може да се постигне договореност. Трябва само да се поддържа постоянен контакт с тях, както прави Русия". Общо-взето в този дух бе изявлението на прессекретаря на Кремъл Дмитрий Песков в отговор на коментара на израелските власти, възмутени от приема на терористите в Москва.
Едновременно с делегацията на Хамас в Москва пристигна Али Багери Кани, заместник-министърът на външните работи на Иран. Иран заедно с Катар е основна опора на Хамас. Техеранският гост е провел преговори с Абу Марзук и неговите хора, а това прави още по-вероятна версията за опита да се постигне договореност за "жест на добра воля" от страна на Хамас.
По този начин Москва губи трайно общественото мнение в Израел, но Путин очевидно не се безпокои от това. Той сега има други задачи. Това е демонстрация на влиянието на Москва в Близкия изток. Предоставяйки възможност за среща на иранския дипломат с Хамас, Кремъл показва колко доверени отношения поддържа и с Техеран, и с палестинските ислямисти. т.е. - трябва да се съобразявате с нас.
Според заветите на Брежнев
Освен това откровено пропалестинската позиция на Кремъл е предназначена да вдигне авторитета на Путин в очите не само на арабските лидери, но и в целия т.нар. "глобален Юг" (бившия "трети свят"). Днес руският режим експлоатира не само антиамериканизма, но и зле прикрития, а понякога и съвсем неприкрит антисемитизъм в много държави от Азия, Африка и Латинска Америка.
Путин и Лавров буквално възраждат образа на Москва от епохата на Леонид Брежнев и Юрий Андропов – главния покровител и спонсор на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) и други "национално-освободителни движения" с ясно изразена антизападна насоченост. За разлика от 70-те и 80-те години обаче днес марксистите ленинисти от типа на Народния фронт за освобождение на Палестина са малко и не са особено влиятелни. Следователно сега трябва напук на Запада да бъдат поддържани силните в момента ислямисти.
Кремъл залага на левите
Що се отнася до марксистите, то съдейки по мощната вълна от демонстрации на солидарност с Газа (а по същество с Хамас), те никак не са малко в западните университети и неправителствените организации. След нахлуването в Украйна през февруари миналата година Путин и неговото обкръжение видимо пренасочиха вниманието си от десните на Запад, на които внушаваха представата за Русия като въплъщение на традиционните ценности, към левите. Те често ненавиждат Америка, НАТО и Израел като "империалистически", "хегемонистки" и "патриархални" образувания. Руският режим с удоволствие им приглася. Не може да бъде изключено и работата да не се ограничава само с общността във възгледите - няма да се учудя, ако се окаже, че Москва оказва на съюзниците отляво точно такава материална помощ, каквато оказваше навремето на Марин льо Пен.
На руския режим засега му върви. Израелското ръководство изглежда нерешително и без ясен политически план в новата ситуация. Американците се опитват да се задържат на два стола – поддържат израелците, но същевременно се стремят да потушат гнева в арабските страни и в другите държави от глобалния Юг. На този фон Путин отново може да демонстрира решителност и ясна позиция, което при това не му струва почти нищо. Но ако Израел и САЩ преминат към по-решителни действия против Иран и неговите съюзници, на Москва ще ѝ се наложи да разчита на собствените си сили. Имайки предвид войната срещу Украйна обаче, може да се окаже, че Путин няма ресурси за ефективна защита на приятелите от Техеран и Газа.
Автор: Константин Егерт