Кризата в Ливан се превърна в добър бизнес за сирийските военни: който иска да избяга от Ливан в Сирия, е принуден да плаща солена такса "вход". Завръщащите се сирийци дават до 600 долара, за да влязат в Сирия.
Пътуването е дълго и трудно - и все по-скъпо. На Халед Масуд и семейството му са били необходими седем дни и 1300 долара, за да намерят някаква сигурност в Северна Сирия, където са избягали от израелските бомбардировки в Ливан. Неговото шестчленно сирийско семейство, както и това на дъщеря му, сега се намират в бежански лагер близо до Маарат Мисрин, северно от Идлиб, в район, контролиран от бунтовниците.
Тази седмица ръководителят на Агенцията на ООН за бежанците Филипо Гранди съобщи, че най-малко 220 000 души са преминали от Ливан в Сирия след началото на израелските бомбардировки. Около 80% от тях са сирийци. Ливанските власти предполагат, че до 400 000 души са се прехвърлили в Сирия.
За сирийците, които се връщат в страната си, преминаването на границата от съседен Ливан не е никак лесно. От 2011 насам в Сирия се води гражданска война - между правителството на диктатора Башар Асад и антиправителствените сили. На всеки, който е избягал от страната по време на войната, се гледа с подозрение, смятан е за предател на режима на Асад. Сирийските мъже, които се завръщат, могат да бъдат задържани, измъчвани, насилствено призовани в сирийската армия или дори убити, твърдят правозащитни организации, които редовно документират подобни случаи.
По пътя си обратно към Сирия завръщащите се преминават през множество контролно-пропускателни пунктове. На всеки един от тях им искат пари, за да преминат. Затова и авантюрата е излязла на семейството на Масуд около 1300 долара.
Да печелиш от мизерията на хората
Тъй като Израел продължава да бомбардира Ливан, това се превръща в доходоносен бизнес за силите за сигурност. "Всеки контролно-пропускателен пункт взема каквото си иска", казва Хади Отман, 20-годишен сириец, който също току-що е предприел пътуване обратно към Идлиб. "Това е по-скоро бизнес, а колко ще поискат, зависи от настроението им", допълва той.
Отман и други разказват пред ДВ, че хората плащат между 300 и 600 долара, за да се върнат в районите, контролирани от опозицията. Има данни за това, че в схемата участват и местни милиции, като например сирийско-кюрдските сили в района, които си сътрудничат със сирийските военни, за да взимат пари от възвръщенците. Те биват държани между контролно-пропускателните пунктове, докато се събере по-голяма група и всички платят по няколкостотин долара, след което ги пускат да продължават пътя си. Това е една от причините пътуването да отнема толкова много време. Според източника на ДВ след това парите се разпределят между различните групи, които наблюдават пътищата към контролирания от опозицията район. Тази информация не е потвърдена от независими източници.
"Ходещи доларови банкноти"
Често разселените сирийци биват обиждани, нападани или дори арестувани, добавя източникът. Но хората, които си платят, биват пускани да продължат нататък, допълва информаторът.
"Хората са уплашени, уморени и търсят място за престой. Ако войната в Ливан не беше по-лоша от ситуацията в Сирия, те щяха да останат там - въпреки проявите на расизъм. Сега на тях се гледа като на ходещи доларови банкноти. Хората, които им взимат пари, ги обвиняват, че са предатели. Казват им, че са богати", допълва той.
По данни на ООН в контролираните от опозицията територии вече са пристигнали около 470 семейства – общо около 2500 души - и 200 самотни мъже. А още много други са на път. Ако са верни средните суми, които свидетелите твърдят, че са платили, то силите за сигурност трябва да са измъкнали дотук вероятно над един милион долара от разселените сирийци, идващи от Ливан.
Тези входни такси представляват много пари за мнозинството сирийци, потърсили убежище в Ливан, тъй като 90% от тези хора живеят там в бедност. Спред ливанските закони сирийците не могат да работят легално, а тези, които въпреки това припечелват на черно, изкарват под 100 долара на месец от случайна работа, по данни на ООН.
Осман, който живее в Ливан от 2012 година, уверява, че харчи всичко, което успява да изкара. На последния контролно-пропускателен пункт между Манбидж, контролиран от кюрдските сили, и сирийския град Джараблус от преминаващите събирали по 10 долара такса. "Разбунтувахме се и щурмувахме границата, без никой да плати", разказва той.