Шеф Борис Петров е един от известните български кулинари, посветен на готварското изкуство вече 34 години. Интересно и полезно кулинарно пътешествие назад в историята шефът предлага на читателите на в. “Доктор”. Ето какво разказа той за полезните български храни:
- Шеф Петров, коя е здравословната българска храна?
- Нашите предци, чиито гени сме наследили, са се хранели с определени храни, които са формирали тяхното ДНК. И ако и ние днес приемаме тази храна, ще бъдем здрави.
Цял свят знае, че най-полезните лактобактерии са на Балканите. Млечнокиселата бактерия лактобацилус булкарикус е основен пробиотик в храната на българите. На тази “магическа бактерия” и на квасеното с нея кисело мляко до голяма степен се е дължало дълголетието на българите.
Традиционните български храни влияят на цялата микрофлора на човешкия организъм и поддържат неговото здраве. Но това не са храните, продавани в магазините. Съвременният българин ще си оправи здравето, ако затворим всички хранителни вериги. Така ще спасим и вкуса, и здравето на хората.
В моята кухня работя с дървесни лишеи, както и с някои плесени, които подобряват баланса на чревната флора и усвояването на хранителните вещества. Една специална плесен се изследва от учените в последните години - Physarum polycephalum.
Тя има уникални свойства за разграждането на храни и ускоряването на метаболизма на човешкия организъм. Открили сме тази плесен в района на Брезник. Можем да я поглъщаме, за да ни чисти червата, защото тя се храни с остатъци от храна и с патогенни микроорганизми. Това значи, че можем да я ползваме вместо антибиотик.
Да се живее здравословно, винаги е свързано с приемане на храна с полезни бактерии. Не е мит, че преди хиляди години хората са живели по 700 години. Те обаче не са хранели патогенните си бактерии, като ешерихия коли, не са превръщали телата си в развъдник на патогени. Те не са се раждали със секцио, а естествено, и така нормално всяко дете е получавало добрия микробиом на своите родители.
Бебетата са кърмени и така са получавали от майчината кърма протеина казеин и лактоглобулини, които изграждат имунната система на човека.
- Каква храна препоръчвате в днешно време?
- Нашата истинска, вълшебна българска кухня не мирише на овнешки кебапчета и кайми. Създал съм холистичен тип хранене. Ползвам продукти, които исторически българите са ползвали за храна. Част от нея са били и дървесни лишеи, и диви джанки, съдържащи специален ензим, който успокоява например хиперактивните деца. Впрочем, аз също съм бил хиперактивно дете.
В момента се продават лекарства с екстракти от дива джанка. Аз лично правя маджун от дива джанка, какъвто се е правил по българските земи, преди въобще да съществува Османската империя.
Правя и рачел, който не е само с тиква, а с всички видове плодове. Сокът от дивата ябълка от векове е утолявал жаждата на българите. Защото в процеса на разграждане на пектина в ябълката се получава сок, който не се оксидира от въздуха и може да се пие 4 - 5 дни с непокътната хранителна стойност.
Приготвям по древна технология от преди 2500 години гарум - рибено олио, от паламуд. Рибата се слага в сол и в продължение на пет месеца се бърка от време на време, за да се извлече рибеното олио или масло.
- Влияе ли храната върху хода на заболявания?
- Когато човек усети неразположение в червата и има нужда от детоксикация, трябва да яде студена храна от хладилника. Защото от 26 градуса по Целзий нагоре започва силна бактериална активност. А хората по улиците непрекъснато се разхождат с топли сандвичи, пици и банички.
Ако погледнат какво става в тях под микроскоп, ще полудеят. Човешкото тяло е принудено да се справя с тези бактерии и токсините, които отделят. Но голяма част от тях остават в организма, колонизират го и болестите идват.
Ако обаче рязко променим начина си на хранене, например с вегетарианско или веганско, това ще промени баланса на чревната флора. Защото някои от патогенните бактерии няма с какво да се хранят, дори мутиралите клетки на тялото измират.
През това време човекът, сменил хранителният си режим, се чувства по-добре. Но това е само временно. Бактериите пак се приспособяват и намират с какво да се хранят. Затова не мога да препоръчам на хората да ядат краставици или някакви биохрани, за да са здрави. Нещата не са толкова прости.
Все пак, монасите в Атон от векове вадят мед от полен от бял бор и никой от тях не е умрял от рак. Неслучайно, Атонският боров мед е най-скъпият в света. А пък чаят от широколистния репей от вида лопуш, лопух или лопка, забавя развитието на почти всички ракови клетки.
Българите са правили боза от просо. Тя е ферментационна напитка, която е лекувала болести на простатата и на млечните жлези. Оттук са легендите, че женските гърди растат от боза и че благодарение на бозата дядовците са правили любов до дълбоки старини.
Истинска боза може да си направите вкъщи. Нужен ви е миксер, който, докато смила, и вари. Запичате брашно от лимец, една лъжица просо, два литра вода и оставяте в нагряващия миксер да го върти. След това една част може да изпиете, а друга да оставите да ферментира.
Такава боза е много по-здравословна от смутитата, които днес се забъркват от “дрогирани” зеленчуци и плодове.
- Кои са българските храни, които сме забравили и за жалост не употребяваме?
- Храната е навсякъде около нас в природата. Наберете си свежи листенца от бреза, сварете ги на чай, а самите сварени листа после изпържете и прибавете към някое ястие. Ще видите, че е и вкусно, и полезно да ядеш листа от прясна бреза. Много вкусни са също опадалите листенца от черницата.
Жалко е, че хората вече не забелязват копривата и не знаят колко вкусна и полезна е тя да се яде ежедневно. Супа от коприва със слънчогледово семе и орехи е прекрасно българско ястие.
Аз съм поддръжник да се храним от продуктите според сезона и от мястото, на което сме родени. Ако нещо влияе положително върху нашата микрофлора, това са продуктите от региона, в който са живели предците ни. И ако някой ден имам артрита на баба ми, ще ползвам същите лечебни билки, с каквито тя се лекуваше.
На 40 км от София, в Понор планина, вадя един от най-чистите лишеи, които улесняват храносмилането. Те съдържат много фибри. Когато храната се приготви с този лишей, може да изядете 30 чинии с ядене. Но този лишей расте в абсолютно чисти райони.
Моите гости в ресторанта изяждат около 26 неголеми чинии ядене, но минават също през леко алкализиране с алкален чай, който успокоява киселинността в стомаха. Правя им също мътеница, каквато е описана в книгите за хан Аспарух. Ферментацията ѝ протича при 15 градуса.
В един милилитър от това мляко има 1 милион лактобактерии.
- Кои храни не са български, а сме ги възприели от други народи?
- Бобът и доматите не са български храни. Те идват в България преди двеста години. Преди боба българите са яли друго растение, което се казва посевно секирче, а бабите го наричат сладък грах. То няма нужда от специални грижи, расте като плевел.
Сготвено, много прилича на боб. Сега обаче не се употребява, защото в него се съдържа силен невротоксин, който, ако се прекали с него, може да разгради дори колагена в костите.
С посевното секирче българите са се хранели, защото това е силен въглехидрат, който дава много енергия. Но същевременно “подлудява”, и е даван на войската, за да се бие без страх.
Ние, българите, сме яли варива от грах. Основната ни храна обаче е била хлябът от лимец и от овес.