Досега се предполагаше, че инкубационният период на болестта, причинявана от новия коронавирус - т.е. времето между заразяването и появата на първите симптоми -продължава от 2 до 14 дни. Такива поне бяха указанията, давани от Световната здравна организация (СЗО), германския институт „Роберт Кох" и от германското здравно министерство. Затова и хората със съмнение за коронавирус се поставят под карантина за две седмици.
На този фон смут внесе съобщение на местните власти в китайската провинция Хубей, откъдето всъщност тръгна цялата епидемия. Властите там твърдят, че първите симптоми на болестта у един 70-годишен мъж се проявили чак на 27-ия ден. Кристиан Дорстен, експерт по коронавирус от берлинската болница „Шарите", смята, че подобни единични случаи нe са показателни. Според него, няма нужда да се променят указанията относно инкубационния период.
Различните организми реагират различно
„Пациентите реагират различно на причинителите на зарази, което ще рече, че и инкубационният период може значително да варира", посочва за ДВ молекулярният вирусолог от Центъра за експериментални и клинични инфекциозни изследвания в Хановер Томас Пичман.
Професор д-р Йонас Шмид-Каназит от Германския център за инфекциозни изследвания обаче твърди, че вече се наблюдават отделни случаи на по-продължителен инкубационен период. Все пак огромната част от заразените проявявали първи симптоми на заболяването след около седмица.
„Все още не знаем всичко за този нов и неизвестен вирус, открит за първи път преди два месеца. Постепенно обаче се събраха достатъчно на брой пациенти, за да правим по-точни заключения. Видяхме, че при някои от тях, подчертавам това изрично, инкубационният период е по-дълъг - до един месец. Голямата част от хората обаче се разболяват още през първата седмица след заразяването. Това е правилото и ние продължаваме да приемаме тези срокове за валидни", добавя професорът.
Какво означава по-дългият инкубационен период?
Ако инкубационният период наистина се окаже по-дълъг от досега приетите 14 дни, това би се отразило драматично на усилията за ограничаване на епидемията. Най-малкото защото възприетата сега карантина от 14 дни няма да е достатъчна. Би могло да се окаже, че хилядите китайски работници и служители, завърнали се на работа след принудителния двуседмичен отпуск, могат да предизвикат втора инфекциозна вълна. В Япония министърът на здравеопазването Кацунобо Като поиска пътниците на круизния кораб „Диамантената принцеса" да останат под домашна карантина още две седмици след 14-дневната карантина на борда на кораба. Мярката се налага и заради това, че у двама австралийци вирусът е бил открит, когато са се завърнали у дома, след като на борда са показали отрицателни проби.
Хора без симптоми също могат да са преносители?
Тревожно е и това, че при някои пациенти остава напълно неясно как са се заразили, т.е. не може да се установи източникът на инфекцията. Има например хора, които нито са били в Китай, нито са имали пряк контакт с пациент, у когото е бил потвърдено наличието на коронавирус. Последното е в подкрепа на тезата, че също и хора без никакви симптоми могат да са преносители на заразата.
Колко устойчив е вирусът?
Мнозина се надяват, че и коронавирусът ще се окаже не по-различен от грипните вируси, които отшумяват с настъпването на по-топлото време. Това се наблюдава всяка година - с края на зимата отминават и грипните вълни. Но дали е така и с новия вирус?
Факт е, че респираторните вируси, т.е. тези, които засягат дихателните пътища, виреят добре именно в студеното време. „Вирусите издържат по-дълго при ниски температури - подобно на хранителните продукти, които се запазват най-добре, когато са в хладилника", обяснява Томас Пичман. И наистина - в северното полукълбо, където в момента е зима, условията са оптимални за разпространението на вируса.
В студено и сухо време
Колкото по-топло е времето, толкова по-трудно им е на вирусите да оцелеят. „Коронавирусът има липидна обвивка, т.е. покрит е от мастен слой, който не е особено устойчив на топлина", разяснява експертът-вирусолог. Ще рече, че при покачващи се температури вирусът умира сравнително бързо. Норовирусът, например, е значително по-устойчив, защото е съставен предимно от белтъчини.
Влажността на въздуха е друг важен фактор за респираторните вируси. Ако причинителят на инфекцията бъде изхвърлен от дихателните пътища в атмосферата, например след кихане, той остава да се носи във въздуха под формата на малки капчици, съдържащи вируси. „В студените и сухи дни през зимата тези капчици оцеляват по-дълго време във въздуха, отколкото при висока влажност", казва Пичман.
Жените са по-защитени
Температура, болки и втрисане са типичните симптоми на вирусно заболяване и същевременно знак за това, че организмът се бори срещу нашествениците. Колко успешно е това противодействие зависи не само от възрастта и здравето на заразения, но също и от неговия пол. Данните сочат, че при зараза с коронавирус жените имат по-добри карти от мъжете: смъртността при тях е от 1,7%, докато при представителите на силния пол тя е 2,8 на сто.
Причините за това са генетични, казва Пичман: „Някои гени, които играят съществена роля за имунитета на организма – например тези, които отговарят за разпознаването на вирусните зарази, са кодирани в Х-хромозомата. И понеже жените притежават две Х-хромозоми, а мъжете само една, първите са по-добре защитени. Осен това женският полов хормон естроген спомага за по-добрата защита срещу вирусни заболявания.
Автори: Александър Фройнд, Юлия Вергин