ДВ: Проф. Дростен, колко дълго още светът ще трябва да живее с пандемията?
Кристиан Дростен: Много е трудно да се правят глобални прогнози. Към момента в Европа наблюдаваме различни ситуации в отделните страни. Но е ясно, че зимата няма да е никак лека. През следващата година трябва да имаме ваксини, но ще ни отнеме време до края на годината, докато е ваксинирана поне една част от населението. А от маските няма да се отървем така лесно. Защото дори когато започнем да ваксинираме, голямата част от населението ще трябва да продължи да носи маски. В страни като Германия със сравнително малко на брой инфекции не можем да очакваме масов имунитет. Такава ще бъде навярно картината и в останалите европейски страни.
За някои други райони по света е трудно да се правят прогнози. В Африка например болестта сякаш протича по-леко, което може да се дължи на по-ниската средна възраст на населението там. Но в момента ние наблюдаваме основно големите градове, където живеят много млади хора. И все още не знаем как ще се развият нещата, когато вирусът се разпространи и в другите райони. Нито знаем какъв стадий е достигнала епидемията там. Има данни, според които инфекциите намаляват. Но не сме сигурни дали на базата на тези данни можем да правим по-общи заключения. Възможно е в градовете епидемията да отслабва, но е възможно и обратното - тепърва да набира сила.
ДВ: Кои региони по света предизвикват най-голяма загриженост?
Дростен: Индия ни тревожи най-много в момента. В тази страна с много висока гъстота на населението вирусът се разпространява почти безконтролно. Бих посочил също така региони в Южна Америка. За Африка вече говорихме - епидемиологичната ситуация на този континент си остава засега малка загадка. А на северното полукълбо, където предстои зимата, има региони, в това число и Европа, където наблюдаваме слаб контрол върху вируса. Някои страни отчитат сериозен ръст на инфекциите още преди началото на студения сезон. И ми се струва, че съвсем скоро ще трябва отново да затегнат мерките.
ДВ: Много страни по света сочат Германия като пример за добър подход в пандемията. Кои са, според Вас, правилните решения, взети в страната?
Дростен: На първо място бързата реакция в началото на първата вълна и решителните действия на канцлерката Ангела Меркел. Достъпът до тестове е още нещо, което отличава Германия от много други страни.
Друго обяснение е, че при нас епидемията започна малко по-късно. Първите внесени отвън случаи на коронавирус бяха поставени под контрол и прераснаха в епидемия чак в края на февруари. А след локдауна, някъде от средата на май, Германия вече отчиташе съвсем малко нови случаи. Тенденция, която се запазва и до днес.
ДВ: Предстоят есен и зима. Какво да очакваме в Германия?
Дростен: Тъй като по основните параметри Германия не се отличава особено от другите държави в Европа, трябва да следим какво се случва в страни като Франция, Великобритания и Испания например. Това, което наблюдаваме там, ще дойде и в Германия, ако не реагираме достатъчно рано. И ако не реагираме така, че да е поносимо за икономиката, но въпреки това да е право в целта. Трудна задача ще бъде да улучим точния момент, от който нататък ще трябва да променим сегашните мерки.
ДВ: По-горе казахте, че още дълго ще трябва да живеем с маските. Кога ще можем отново да се прегръщаме?
Дростен: Зависи от региона. В тези части на света, където концепцията е до появата на ваксина да не се допуска вирусът да се разпространява, ще трябва да носим маски до края на 2021 година. Невъзможно е да се правят точни прогнози, но отсега е сигурно, че 2021-ва ще бъде година, в която ще продължим да носим маски.
Проф. Кристиан Дростен е директор на Института по вирусология към берлинската клиника „Шарите". В началото на 2020 година той разработи първия в света тест за диагностициране на Ковид-19.