Световната здравна организация очаква ваксинирането срещу коронавирус да започне в средата на 2021 година. Експерт от СЗО съобщи, че данните от третата и последна фаза на проучванията трябва да са готови в началото на следващата година. Тогава ще може да се вземе и решението кога да започне ваксинирането. Резултатите от изследванията досега са доста обнадеждаващи, особено по отношение на ефективността на ваксината при възрастни хора.
Междувременно Детският фонд на ООН подготвя условията за по-бързото и безопасно доставяне на евентуалната бъдеща ваксина. УНИЦЕФ съобщи, че съвместно с базирания в Женева Световен алианс за ваксини и имунизации (GAVI) и със Световната здравна организация (СЗО) в момента се набавят 520 милиона спринцовки и други необходими помощни материали. Освен това е планирано за следващата година да се осигурят над един милиард спринцовки, които да бъдат на разположение като гаранция, че ще могат да влезат в действие при пристигането на ваксините.
"Ваксинирането срещу Ковид-19 в световен мащаб ще бъде едно от най-големите усилия в човешката история и ние трябва да реагираме своевременно в съответствие с пускането на ваксините в производство", заяви изпълнителният директор на УНИЦЕФ Хенриета Форе.
Ваксинирането вероятно ще продължи с години
Към този момент в света текат кличните изпитания с хора на няколко потенциални ваксини срещу Ковид-19. Някои от тях са достигнали до решаващата фаза за одобрение. В Москва масовите ваксинации могат да започнат още през следващите месеци, написа кметът Сергей Собянин в своя блог. "Това ще бъде окончателната победа над пандемията", обеща той. Много международни експерти обаче изразиха загриженост относно тази процедура, тъй като руската ваксина бе пусната преди приключването на важни изследвания.
На фона на тази новина бившият здравен съветник на германското правителство Матиас Шрапе обяви пред медиите, че очаква кампанията за ваксиниране срещу коронавирус да продължи няколко години. На базата на направените изчисления той и колегите му предполагат, че ще трябва да бъдат ваксинирани около 60 милиона души. Ако всеки работен ден се поставят по 60 000 дози ваксини, процесът ще отнеме общо 1000 работни дни. "Или иначе казано към четири години", обяснява Шрапе. При това тези изчисления вероятно са прекомерно оптимистични. Кампаниите за имунизации от миналото - като например тези срещу едра шарка или полиомиелит - отнеха десетилетия. "Това е сложен обществен процес", допълва Шрапе. "Трудно е да се намери консенсус дори за това кой трябва да бъде ваксиниран най-напред. Решението не би могло да бъде взето от лекарите - то зависи от политиците."
Председателят на Световната лекарска асоциация Франк Улрих Монтгомъри на свой ред съветва да не се решава предварително кои да бъдат ваксинирани първи. Според него, най- важното да има ваксини."Кой трябва да бъде имунизиран пръв зависи и от това коя ваксина е налична", отбелязва Монтгомъри. "Тъй като те се основават на различни фармакологични принципи, ще има някои, които например не работят при възрастни хора или не са толкова безопасни, колкото други."
Против стратегията за групов имунитет
И докато светът все още е в очакване на масовото производство на ваксина срещу Ковид-19, напоследък се появиха и мнения, че по време на пандемията рисковите групи трябва да бъдат изолирани, за да се ограничи разпространението на вируса. Авторитетният германски вирусолог Кристиан Дорстен и неговите колеги обаче яростно се противопоставят на тази стратегия. "С безпокойство отбелязваме, че отново се увеличават гласовете, които се фокусират върху естественото заразяване на големи части от населението с цел да се развие групов имунитет като стратегия за борба с пандемията", се казва в становище на Дружеството по вирусология (GfV) със седалище в Хайделберг, което се поддържа и от Дорстен. Груповият имунитет означава, че след прекарване на заболяването или след ваксиниране голяма част от населението е придобила имунитет.
Неконтролираната епидемия би довела до ескалация в броя на смъртните случаи, пишат вирусолозите. Тъй като дори и при строга изолация на възрастните хора, все още остават други рискови групи, които са твърде многобройни, твърде разнородни и в някои случаи неидентифицирани, за да бъдат активно защитени. "Повишен риск от тежко протичане на Ковид-19 има например при затлъстяване, диабет, рак, бъбречна недостатъчност, хронични белодробни заболявания, чернодробни заболявания, инсулт, след трансплантации и по време на бременност."
Според Дружеството по вирусология, все още няма надеждна информация колко дълго би могъл да трае имунитетът, придобит след заразяване. Стремежът към групов имунитет без ваксина е неетичен и носи висок медицински, социален и икономически риск. Именно затова председателят на СЗО Тедрос Гебрейесус изтъкна, че в историята на здравеопазването никога не е използвана стратегия за групов имунитет срещу пандемия.