Както е известно, доставките на стоки и компоненти от Азия и Далечния изток за Европа много се усложниха и станаха значително по-бавни, а като капак на всичко затварянето на Суецкия канал през март създаде допълнителни трудности. Доставките на стоки и компоненти на такива дълги разстояния по принцип са сложна работа, сроковете понякога са прекалено дълги, а проблеми създават и някои протекционистични държавни мерки в страните-производителки.
Ето защо редица европейски фирми сериозно обмислят дали да не избягат от „благословения“ Далечен изток и да се завърнат в по-близки географски региони - тенденция, която сред специалистите се води под английските обозначения reshoring и nearshoring. Авторитетният Виенски институт за международни икономически сравнения смята, че тенденцията вече е налице, а от нея ще спечелят главно балкански държави - и особено страните от Западните Балкани.
"Шанс за България"
Икономистът от виенския институт Бранимир Йованович казва пред най-голямото австрийско икономическо издание „Тренд“ следното: „Заради протекционистичните тенденции в световната търговия, през последните десетилетия започна завръщане на производства от Азия към региони, по-близки до индустриалните държави“.
Германският "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" също пише, че редица концерни се боят от прокъсвания в производствения цикъл и затова гледат да скъсяват веригите на доставка и местят производствата си по-близо до своите пазари. Вестникът цитира и едно изказване след икономически форум в България с участието на президента Румен Радев. Фолкер Трайер, който отговаря за външната търговия в Германската промишлено-търговска палата, също използва модния термин nearshoring и казва: „Завръщането на инвестициите е шанс и за България като индустриална площадка.“
Германският вестник предупреждава обаче да не се бърза с оптимизма и цитира друга експертка от виенския институт. Ола Пиндюк смята, че положението с преките чуждестранни инвестиции в Източна и Югоизточна Европа е добро само в два сектора: информационните технологии и енергетиката. „Досега пандемията не оказва почти никакво влияние върху процесите на reshoring и nearshoring,“ твърди тя.
Една от причините е несигурността на инвеститорите, които отлагат големите инвестиции както вътре в страните си, така и в чужбина поради сегашната неизвестност. И все пак положението в Централна, Източна и Югоизточна Европа е относително по-добро, отколкото другаде. ФАЦ нарича „малка утеха“ факта, че през миналата година чуждестранните инвестиции в източноевропейските държави членки на ЕС са спаднали само с 34%, а в световен мащаб - с цели 42 процента.
Примерът с България
Като особено положителен пример изданието посочва България, където преките чуждестранни инвестиции дори са нараснали с цели 39%, макар и стартирайки от ниско равнище. На другия полюс е Румъния, където задграничните инвестиции са спаднали с 61%.
Двете цитирани издания пишат за шансовете особено на държавите от Западните Балкани занапред да привличат повече западни инвестиции. Със своята географска и културна близост до Западна Европа тези държави имат добър потенциал, но трябва „да си напишат домашното“: да модернизират инфраструктурата, да подобрят образованието, да изградят правови държави и да се преборят срещу корупцията.
Все изисквания, които звучат много познато и в България.