Траектория на приземяването

Случва се човек да преспи в автомобила си. Всички опити да се подкара къща обаче са се проваляли. Такава философия изповядват поклонниците на марката Vector. Дори най-евтиният модел на американската фирма струва колкото двуетажна къщурка в някое от баровските предградия на Лос Анджелис. Срещу парите си малцината собственици на тези свръхредки возила получават шанса да се возят с над 350 км/ч и да предизвикват завистта на околните с каприза да похарчат половин милион долара за кола.

Финансовите експерти пък свързват чешитската марка предимно с понятието "катастрофа". По официални данни от основаването на Vector Ae­romotive през 1987 г. компания­та успява да потроши $40 000 000 и да произведе едва 40 автомобила. Надали има много предприятия, които могат да се похвалят с подобна рекапитулация.

Всичко започва през 70-те. Джералд Уигърт, гениален инженер, на когото мнозина предричат бляскаво бъдеще, и негов приятел излагат прототип на суперавтомобил на салона в Лос Анджелис през 1972 г. под марката Vehicle De­sign Force. Концепткарът не е оборудван с двигател и има само демонстрационно предназначение, но всички са удивени от авиационните принципи, залегнали в проектирането и изработката на каросерията. Пет години по-късно Уигърт започва изпитания на първия функциониращ прототип W2. За задвижване се използва класически Big Block с обем 5 730 см3, но с два турбокомпресора. Блокът пък е заменен с алуминиев, а карбураторите отстъпват място на инжекцион Bosch K-Jetronic. Така "наточен", агрегатът развива около 650 к.с. и на­върта до 7 500 об./мин. Според различни сведения максималната скорост, постигана с W2, варира от 332 до фантастичните 380 км/ч. Мнозина подлагат на съмнение тези цифри, защото колата е окомплектована с... тристепенна автоматична скоростна кутия и тежи над 1 200 кг. Причудливите форми на купето също настройват скептично по отношение на аеродинамичните му качества.

Уигърт обаче не се отказва от идеята си за серийно производство на истински американски суперавтомобил и през 1978 г. основава Vector Cars Ltd. Новата компания върви добре и изпълнява инженерни по­ръчки за окачвания и работи по проекти за авиационната индустрия. Относителната финансова стабилност позволява на Уигърт да усъвършенства колата си. Първият прототип е преработен основно 9 пъти, а за подготовката на "серийния" модел са изработени два изцяло нови автомобила. Не след дълго обаче икономическата ситуация в Щатите се променя и настъпилата дълбока рецесия в американската икономика принуждава конструктора да продаде част от акциите си във фирмата. Така през 1987 г. се появява Vector Aeromotive Corpo­ra­tion, а не след дълго и W8 - първият сериен болид на марката. Колата предизвиква видимо оживление на Чикагското автомобилно изложение, но цената от $421 270 парализира дори най-щедрите патриоти в САЩ. Освен всичко друго външността на W8 е толкова брутална и рендосана, че няма никaкъв шанс срещу италианските конкуренти от онези години.

Купувачи все пак се намират. Сред 22-мата щастливци, които днес карат тези абсолютни уникати, са саудитският принц Халед и Андре Агаси. Славата на модела обаче нараства обратнопропорционално на продажбите. Янките смятат модела едва ли не за национална гордост. W8 се мярка дори в холивудския блокбастър "Изгряващо слънце" с Шон Конъри и Уесли Снайпс.

Подобно на предшественика си, автомобилът се задвижва от V-образен осмак с два турбокомпресора. В различните си настройки агрегатът достига мощност от 625 до 634 к.с. при 5 700 об./мин. Скоростната кутия обаче си остава тристепенен автомат, чиято най-висока степен предава въртящия момент в съ­отношение 1.00:1. Това позволява маскимална скорост от 351 до 360 км/ч по данни на про­изводителя.

Слабите продажби налагат ново разместване във финансовите дела на Vector Aeromo­tive. В началото на 1991 г. акциите є са изкупени от индонезийско-малайски консорциум между Megatech и V''Power, собственици на Lamborghini по онова време. Започва работа по изцяло нов проект, който вижда бял свят през 1993 г. под името WX3. Колата е с мощност 1 000 к.с. и разполага с нелоши перспективи за "серийно" производство. Заради чепатия си характер и неумелото усвоявяне на средствата обаче основателят на компанията Джералд Уигърт е уволнен.

Megatech преместват производството от Калифорния във Флорида и лансират новия М12 с двигател от Lambor­ghi­ni Diablo. От модела са продадени 2 бройки - един роудстър и едно купе. Не след дълго компанията фалира, сменят се няколко собственика, а през миналата есен стана ясно, че марката е закупена от фирма от Охайо, която има сериозно намерение да възобнови производството. Това обаче е друга история.
Днес Джералд Уигърт произвежда суперскъпи джетове под името Aquajet и според слуховете работи по нов проект - WX10.

Димитър Димитров
[email protected]