Officine Meccaniche

Днес някои от товарните автомобили, произведени "под шапката" на FIAT носят надписа О.М. в емблемата си. Зад абревиатурата се крие марката Officine Meccaniche, която италианският индустриален колос поглъща през 1934 г. Тези две букви са един от малкото спомени за времената, когато далеч не всеки автомобил, произведен на Апенините, се е раждал в рамките на могъщата империя от Торино.

Подобно на много други компании от зората на автомобила, Officine Meccaniche навлиза в новото си поле на дейност след солиден опит в други браншове на машиностроенето. В края на 19 и началото на 20 век O.M. е един от най-солидните италиански производители на железопътна и текстилна техника. След края на Първата световна война фирмата закупува Fabbrica Automobili Zust, основана от швейцарския инженер Роберто Дзюст през 70-те години на 19-тото столетие. Неговите синове развиват бизнеса и през 1905-1906 г. Zust вече продава с успех луксозни автомобили с грамадни двигатели, наподобяващи престижните Benz-ове от онова време. Паралелно с това основават и отделно предприятие за сглобяване на по-скромни модели Brixia-Zust в Бреша (Brixia е латинското название на града). Те са оборудвани с евтини 1 495-кубикови трицилиндрови моторчета и се продават с успех заради ниската си цена и надеждност. През 1910 г. например част от лондонските таксита са именно Brixia-Zust. Година по-късно двете предприятия се сливат и започва производството на S305 - последният модел, произвеждан под марката Zust. Първата световна война нанася съкрушителен удар върху бизнеса на братя Дзюст и през 1918 г. те са принудени да продадат компанията на Officine Meccaniche.

Първоначално О.М. продължава производството на S305, но от 1921 г. в гамата се появяват и нови модели, разработени от австриеца Баратуше. Те са оборудвани с пределно прости като конструкция двигатели със странично разположени клапани и тристепенни скоростни кутии, въпреки това постигат забележителни победи на състезателните трасета срещу далеч по-съвършени автомобили. В трофейната сбирка на О.М. бързо се озовават "Копа деле Алпи" от 1923 и 1924 г., Гран При на Триполи през 1925 г., а първият шестцилиндров модел на марката Tipo 665S печели първото издание на Миле Миля през 1927-а.
Благодарение на лесната за поддръжка механика, О.М. реализира значителни успехи и на "цивилния фронт".

Създаденият от Баратуше модел 465 (първата цифра означава броя на цилиндрите, а останалите две - диаметъра на цилиндъра в милиметри) скоро еволюира в 467 Sport, а през 1922-1923 и в 469S с 1 496-кубиков дивгател и спирачки за всички колела.

1923-та става рождена и за може би най-известния автомобил с марката О.М. - 665 Superba. Неговият шестцилиндров редови мотор е с обем едва 1 991 см3, но развива съвсем приличната мощност от 45 к.с. и позволява скорост от над 120 км/ч. Благодарение на многобройните му успехи на състезателните писти О.М. се сдобива с репутацията на производител на изключително бързи и надеждни возила. Някои от специалните версии на 665 Superba се оборудват и с турбокомпресори Roots.Още повече успехи жъне подразделението на Officine Meccaniche за товарни и утилитарни возила, основано през 1925 г. Впоследствие именно те ще заемат основна част от производствената гама на компанията, като постепенно изместват леките автомобили от нея.

О.М. става един от първите производители на дизелови камиони в Италия. Те се комплектоват с дивгатели, сглобени по лиценз на швейцарската фирма Saurer. Ползват се с такова търсене, че към края на 30-те години производството на леки коли става нерентабилно и ръководството на Officine Meccaniche решава да разпродаде технологичното оборудва на фирмата Esperia, основана от двама бивши нейни кадри - Аугусто Колета и Луиджи Мангано. На автосалона в Милано през 1934 г. те представят прототипа Alcyone с шестцилиндров редови двигател с обем 2 130 см3, който така и не стига до серийно производство. Година по-рано Officine Meccaniche вече е станала част от гиганта FIAT.

Димитъръ ДИМИТРОВЪ
AvtoMitakъ@avto