Land Rover Freelander

Допреди години британските автопроизводители бяха известни най-вече с консерватизма си. Според мнозина именно той коства самостоятелността на толкова много компании от Острова и погуби безброй други малки фирмички. Land Rover никога не са се оплаквали от липса на клиенти, но нашествието на японците в техни води през 80-те и 90-те накара именитата марка да преосмисли пазарната си политика. В крайна сметка англичаните предприеха това, което никой истински почитател на всъдеходите със зелена овална емблема не би допуснал за възможно - загърбиха традициите и смело се впуснаха в "несериозния" клас на паркетните джипки.

Дебютът на Freelander през 1998 г. предизвика буря от тревога и недоволство сред Land Rover-феновете. Специализираната преса започна да окича новака с отровни за твърдолинейните офроудъри прозвища като "baby", "градски каубой" и как ли още не, а един луд американец откри уебсайт, в който до ден-днешен събира подписи под лозунга "Хора! Спрете се! Freelander ще погуби Land Rover!". Мрачната прогноза, разбира се, не се потвърди, а с времето всичко си дойде на място. Ако се вярва на самия производител на Freelander дори принадлежи лидерството по продажби в този клас на Стария континент, а неодтавна британският паркетен всъдеход се зае и със завладяването на Америка. За да задави окончателно конкуренцията, само година след премиерата на модела началството от Мюнхен намали цената му под $18 000, а от 2000 г. започна сглобяването му в завода на BMW в Калининград, Русия. Целта, естествено, бе максимално намаляване на разходите.

В крайна сметка Freelander оправда напълно риска, който поеха в Солихъл. Land Rover се прости с част от легендарния си имидж, но пък завладя много по-широка публика. Пет години след първия си опит в този клас возила марката представи новия Freelander, с което предишното поколение окончателно се настани на пазара на употребявани автомобили. Макар да е смятана от мнозина за бледо подобие на митичните си събратя, британската джипка си остава истински Land Rover поне в едно отношение - цената. Твърде жалко, защото равносметката от плюсовете и минусите на модела меко казано не є съответства.
Обезспокоителни на първо място в това отношение са недостатъците на иначе очарователното
 

купе

на Freelander. За "нормален" всъдеход с рамна конструкция корозията не представлява чак такъв проблем, но за съвременен автомобил с повишена проходимост със самоносеща каросерия, произведен в края на 90-те, ръждата може да се окаже фатална. Всъдеходът на снимките, например, е едва на три години и 40 000 км, а по пода и шасито вече се забелязват гнезда от корозия с недопустими за толкова ново возило размери. За състоянието на каросерията след още толкова време могат да се правят само тягостни предположения.
Погледнат отвън, Freelander изглежда малък. Всъщност това е само оптична илюзия, тъй като базата му е близка до тази на Range Rover. Моделът само е по-нисък и къс от флагмана на Land Rover. В
 

салона

обаче това почти не се усеща. Силно скосеното предно стъкло и напречно разположеният двигател отварят доста простор за водача и пътника. Арматурата е абсолютно симетрична, което напомня за британския произход на автомобила, също както и ръчката за отваряне на предния капак, разположена пред дясната врата в краката на пътника.

По британските стандарти дизайнът на интериора е направо лекомислен, но всъщност се оказва доста практичен, а и изработката е на ниво. Грижата на Land Rover за индивидуалността на всеки клиент изглежда е била от първостепенна важност. Списъкът от допълнителни аксесоари, с които може да се обзаведе Freelander съдържа над сто позиции, които, в комбинация с 12-те варианта за комплектация, дават на потенциалния клиент наистина безгранично пространство за фантазията.
За разлика от удачните дизайнерски и конструктивни решения, механиката на Land Rover Freelander търпи немалко основателни критики. Най-набиващ се на око проблем са течовете на масло от практически всички възли и агрегати, където има нужда от него -
 

двигател

трансмисия или кормилен механизъм. Дори да не са чак толкова сериозни, течовете са скъпи за отстраняване.
В началото на 1998 г. Freelander дебютира на пазара с един бензинов и едни турбодизелов мотор с обем 1.8 (120 к.с.) и 2.0 (97 к.с.) литра съответно. Вземайки под внимание справедливото недоволство на собствениците от недостатъчната за почти двутонен всъдеход мощност, през лятото на 2000 г. Land Rover започна да предлага най-малкия си модел с 2.5-литров V6 с далеч по-гальовните за ухото 177 к.с., а през Октомври същата година замени не особено удачния дизелак с мотор от BMW 318d със 112 коня.

Изпотените стъкла на фаровете не са рядкост. Влагата застрашава функционалността на рефлекторите
Най-разпространеният базов бензинов двигател представлява доработка на агрегата от спортния MG-F и ако разполагаше с малко повече мощ и прецизна изработка можеше да бъде нелош вариант за Freelander. Леко изненадващо предвид климата на Острова, най-капризна е запалителната му система, която често отказва да функционира правилно при влажно време. Напълно естествено от този недостатък е лишен дизеловият двигател, който обаче изненадва с други грижи - например чувствителния ангренажен ремък и чупливия турбокомпресор. Баварският му наследник е лишен от тези недостатъци, защото газоразпределителният му механизъм се задвижва от верига, но пък и цените на модификациите, оборудвани с него, са доста по-високи. Същото важи за шестцилинднровите версии, чиято поддръжка освен това не е по джоба на всеки.
Подобно на много свои аналози, Land Rover Freelander няма възможностите на истински всъдеход. В нормални пътни условия
 

трансмисията

задвижва предните колела, а при загуба на сцепление вискомуфа включва задния мост. Единствената по-интересна особеност на силовото предаване е т.нар. Hill Descent Control (HDC). Системата позволява уверено спускане по силни наклони с автоматично ограничена на 9 км/ч скорост. До момента конструкцията не е показала сериозни дефекти, а единственият недостатък на скоростната кутия е не особено удачното превключване на предавките и близките позиции на скоростния лост.
Доста по-негативни са оценките на специалисти и собственици за
 

ходовата част

на Freelander. Компоментите на предния мост - кормилен механизъм, накрайници, стабилизатори и носачи - се износват значително по-бързо, отколкото се полага на автомобил с повишена проходимост. Задното окачване пък има неприятен конструктивен недостатък.

Течове на масло се наблюдават от практически всички възли, където има нужда от него
Неговите триъгълни носачи са изработени от тънки тръбни профили, които лесно могат да бъдат повредени при движение по пресечен терен.Освен от вече споменатите проблеми със запалителната система на бензиновия двигател
 

електрическото оборудване,

на най-малкия Land Rover показва малко други недостатъци. Хитроумният начин за затваряне на вратата на бажника, чието подвижно стъкло уплътнява допълнително с помощта на електродвигателче, оставя известни съмнения относно достъпа до товарния отсек в случай на пълна загуба на ток, но това са по-скоро бели кахъри.

Интериорът е проектиран и изработен с оглед максимална практичност. Освен безбройните джобове и ниши в салона, багажникът също разполага с практично “двойно дъно”

Далеч по-сериозни са недостатъците на механиката, която при повечето японски алтернативи, например, се оказва значително по-надеждна. Това, наред с високите цени на употребяваните екземпляри, превръща Freelander в покупка, над която висят доста въпросителни. Въпреки че носи емблемата на Land Rover...

Справка за модела
Land Rover Freelander (LN)
История
Януари 1998	Land Rover представя първия в историята си компактен Freelander. Моделът се предлага във варианти с пет или три врати с мек или твърд покрив и се оборудва с един бензинов (1.8 литра, 120 к.с.) и един дизелов двигател (2.0 литра, 97 к.с.)
Май 1999	Дизеловият двигател става достъпен и във версията с три врати
Август 2000	Моторната гама се обогатява с нов 2.5-литров V-образен шестцилиндров агрегат с мощност 177 коня
Октомври 2000	Новият Td4 (112 к.с.) заменя дизеловия двигател, а мощността на базовия бензинов агрегат е намалена на 117 к.с.
Август 2002	Freelander е подложен на фейслифт

 

Цени на резервни части
Двигател (без оборудване)	5000 EUR
Скоростна кутия (механична	2400 EUR
Динамо	765 EUR
Стартер	345 EUR
Водна помпа	280 EUR
Ауспух (без катализатор)	290 EUR
Спирачни дискове (2 бр. предни)	200 EUR
Накладки (предни дискови)	100 EUR
Фар (комплект)	170 EUR
Калник	565 EUR
Цените са за оригинални резервни части по справочника Eurotax Schwacke /без ДДС/ за модел Land Rover Freelander 2.0 Di /97 к. с./, произведен 1998 г.

Цените са в EUR в Германия по данни от Eurotax-SuperSchwacke

Модел	Вр.	кВ/к.с.	Нов	2002	2001	2000	1999	1998
Land Rover Freelander Station Wagon 1.8i	5	86/117	24 295	-	16 850	14 900	-	-
Land Rover Freelander Station Wagon 1.8i	5	88/120	23 162	-	-	14 050	12 450	10 950
Land Rover Freelander Station Wagon V6	5	130/177	29 295	-	19 350	16 950	-	-
Land Rover Freelander Station Wagon 2.0 Di	5	71/97	24 184	-	-	15 600	14 000	12 300
Land Rover Freelander Station Wagon Td4	5	82/112	26 345	-	18 950	16 650	-	-
Land Rover Freelander Hardback 1.8i	3	86/117	21 775	-	15 000	13 400	-	-
Land Rover Freelander Hardback 1.8i	3	88/120	20 401	-	-	12 800	11 700	10 200
Land Rover Freelander Hardback V6	3	130/177	26 275	-	17 700	15 800	-	-
Land Rover Freelander Hardback 2.0 Di	3	71/97	21 423	-	-	13 800	12 400	-
Land Rover Freelander Hardback Td4	3	82/112	23 820	-	16 300	14 700	-	-
Land Rover Freelander Softback 1.8i	3	86/117	21 250	-	13 850	11 850	-	-
Land Rover Freelander Softback 1.8i	3	88/120	19 889	-	-	12 000	10 750	9 400
Land Rover Freelander Softback V6	3	130/177	25 750	-	16 000	13 600	-	-
Land Rover Freelander Softback 2.0 Di	3	71/97	20 912	-	-	13 000	11 400	-
Land Rover Freelander Softback Td4	3	82/112	23 295	-	15 200	13 550	-	-