De Dietrich

Не са много марките, които могат да се похвалят с победа в прочутото състезание за издръжлвост 24 часа на Льо Ман. Още по-малко са онези, които са постигали такъв успех нееднократно. Забравеното днес име De Dietrich е именно сред тях.Корените на прочутата някога автомобилна фирма са далеч назад в миналото. Една от най-старите френски машиностроителни компании De Dietrich е основана през 17 в. Нидерброн, недалеч от Страсбург. Към средата на 19 в. тя се специализира в производството на железопътни вагони, оси, колела и релси. След войната между Прусия и Германия през 1870 г. Елзас и Лотарингия, където се намира Нидерброн, минават в германски ръце и собствениците решават да открият филиал в Люневил, френско градче на 24 км от границата. Именно там през 1897 г. започват да се сглобяват първите автомобили на De Dietrich по лиценз на Bollee.

Знаменателна за по-нататъшното развитие на компанията се оказва 1902 г. Тогава на работа в конструкторския отдел на завода в Нидерброн постъпва младият Еторе Бугати, който разработва първия изцяло собствен автомобил на фирмата. Той е с четирицилиндров двигател с работен обем 5 304 см3, чиято мощност в състезателните модификации достига 50 к.с.

Автомобилите на De Dietrich от Люневил бързо се прочуват с надеждната конструкция и изключителната си изработка, макар че са смятани за старомодни. Радиаторът на охладителната им система, например, е сглобен от вече архаичните по това време гофрирани тръбички, чието използване е преустановено още през 1903 г. Независимо от това колите на De Dietrich нееднократно демонстрират превъзходните си ходови качества на състезателните трасета, а през 1905-1908 г. компанията произвежда и разкошни шестколесни лимузини с 12-литров двигател.Автомобилното производство на компанията e свито рязко през 1910 г. заради недостига на мощности за сглобяването на вагони. Затова съвсем скоро De Dietrich съсредоточава автомобилната си дейност в нова фабрика в Аржантей, близо до Париж, където за главен инженер е назначен Леон Тюрка. Новият завод е замислен като основно производствено предприятие на нова марка автомобили - Lorraine-Dietrich, което не след дълго започва да води агресивна пазарна политика. За кратко са изкупени мажоритарните дялове на италианската Isotta-Fraschini и британската Ariel от Бърмингам. Твърде скоро обаче амбициозните планове се оказват прекалено скъпоструващи и придобивките са обявени за препродажба. Lorrain-Dietrich предлага достатъчно богата гама от модели - от лека двуцилиндрова количка с мощност 10 к.с. до цяло семейство луксозни лимузини с четирицилиндрови двигатели с работен обем от 2.1 до 12.0 литра.

Подобно на много други автомобилни компании, по време на Първата световна война Lorraine-Dietrich пренасочва дейността към производство на възли и агрегати за военната промишленост. Тогава техническото ръководство на фирмата поема Мариус Барбару, бивш главен конструктор на Delaunay-Belleville, който разработва може би първия W-образен двигател в света за нуждите на авиацията. Този забележителен мотор се произвежда в две модификации - 12- и 18-цилиндрова.

След Войната Елзас отново се връща в пределите на Франция, а производството на автомобили е възобновено. Първият нов модел на Lorraine-Dietrich, конструиран от Барбару, е 15CV. Той се оборудва с 6-цилиндров двигател с горно разположение на клапаните и работен обем 3 446 см3. Именно този автомобил участва в 24 часа на Льо Ман, където печели победата два пъти последователно през 1925 и 1926 г. съответно с Жерар Курсел/Андре Росиньол и Робер Блок/Андре Росиньол зад волана. В3/6, както още става известен моделът, се оказва толкова сполучлив, че остава в гамата на компанията чак до 1932 г., когато го замества новият 20CV с увеличен до 4 086 см3 работен обем на двигателя. Освен най-популярния си автомобил Lorraine-Dietrich предлага също масовия 12СV с 2.3-литров мотор и луксозния 30СV с 6.1-литров редови шестак. Снемането от производство на В 3/6 обаче се оказва грешен ход. Новият 20СV се продава изключително слабо заради високата си цена и свиването на пазара в средата на 30-те години. Кризата се задълбочава до такава степен, че през 1935-а Lorraine-Dietrich прекратява напълно производството на леки коли и се съсредоточава изцяло в железопътната индустрия.

Димитъръ ДИМИТРОВЪ
AvtoMitakъ@avto.bg