Audi 80 B4

Ако окичването с прякори свидетелства за гальовно отношение към даден модел, Audi 80 определено може да се смята за един от любимците на Източноевропейските автомобилисти. В повечето страни, където инголщадският бестселър навлезе масово в началото на 90-те, облата му каросерия моментално му спечели прозвища, производни на "яйце". Вярно, с едно единствено изключение, което обаче само подчертава колко силна може да бъде почитта към германската лимузина - руснаците го наричат почти любовно "бъчонка". Независимо от прякора, 80-ката на Audi винаги се е радвала на изключителен успех сред купувачите. Солидната изработка, здравите мотори и двойно поцинкованата каросерия правят германската лимузина желана придобивка дори когато възрастта на избрания автомобил не предвещава нищо добро за поредния му собственик. През лятото на 1991-ва инголщадци модернизираха хитовия си модел - инициатива, която мнозина и до днес квалифицират като "фейслифт". Терминът, зает от естетичната хирургия, би бил предостатъчен ако се отчитат само промените във външността на модела. Разликите между двата автомобила обаче са почти като между "стол" и "електрически стол". Обновената "осемдесетка" дори получи друг заводски индекс - В4, който много често в разговорния език замества самото име на модела.

И има защо - според статистиките това е един от най-сполучливите автомобили, правени в Европа.
Производството на последното Audi 80 бе прекратено преди впечатляващите осем години и въпреки това моделът изглежда превъзходно за възрастта си. Тази оценка засяга не само дизайна на

каросерията

който все още я прави актуална. Двойно галванизираното купе избавя завинаги германската лимузина от ръждата още през 1986 г., а при В4 цинковото покритие е с такова качество, че остава незасегнато дори на най-уязвимите места. Само сериозна авария застрашава с корозия практически вечната каросерия. С модернизацията от 1991 г. Audi преодолява един от най-често критикуваните недостатъци на 80 - смехотворния за кола от този клас багажник. За разлика от стария Typ 89 резервоарът на В4 се намира под пода, което позволява не само увеличаването на обема на товарния отсек до 430 л, а и използването на допълнително пространство при полагане на облегалката на задната седалка.

Интериорът на В4 повтаря почти напълно салона на старото "яйце". Разбира се, използваните материали са с още по-високо качество, а шумоизолацията притежава шампионски характеристики.

В наследство са получени и някои недостатъци - заради силния наклон на предното и задното стъкло летем в купето настава истинска преизподня, а краищата на покрива се намират почти над главите на пътниците. Един от малкото проблеми с каросерията се явява устойчивостта є на усукване. Изразява се в пукнатини по краищата на ветроупорното стъкло, през които след време може да започне да прониква влага.

С представянето на В4 Audi за пръв път опитва силите си с комби в компактния сегмент на средния клас - трябва да се признае със страхотен успех. Без да впечатлява с особена вместителност, 80 Avant е вероятно най-красивият универсал от началото на 90-те и със сигурност най-бързият. Харесва се еднакво както на почитатели на семейни екскурзии, така и на фенове на спортните купета, което лесно обяснява стряскащите цени на употребяваните екземпляри.

Кардинални разлики между Typ 89 и В4 има и под предния капак. Второто издание на "яйцето" се комплектова с

двигатели

чийто диапазон от мощностни характеристики лесно докарва главоболие - от 75-те к.с. на стария турбодизел до препариращите 315 турбожребеца на RS2, изцедени от 2.2 литра работен обем. Гамата се допълва от 2.0- (90 или 115 к.с.), 2.3- (133 к.с.), 2.6- (150 к.с.) и 2.8-литрови (174 к.с.) бензинови мотори, както и прочутия 1 900-кубиков TDi с 90 коня, чийто среден разход на гориво се вмества в рамките на 6.5 литра на 100 км. В края на кариерата си 80-ката получава и 1.6-литров агрегат с мощност 100 к.с.

Почти всички специалисти определят 2.6-литровия V6 и TDi-двигателя за най-сполучливи, макар че останалите мотори не им отстъпват особено по експолатационни характеристики. Добър компромис между динамика и икономичност предоставя също двулитровият четирицилиндров агрегат. Изключение от розовата картина прави може би само най-големият шестак (2.8), който се поддържа трудно и показва дефекти (вж. също Авто пазар, бр. 260). Петцилиндровите версии S2 и RS2 с мощност съответно 230 и 315 коня спадат по-скоро към графата на суперкарите и са тема за съвсем друга рубрика.Неизправности по силовата част рядко тревожат собственика. При смяна на ангренажния ремък на шестцилиндровите мотори трябва да се проконтролира състоянието на водната помпа, тъй като тя се задвижва от него. Четирицилиндровите двигатели са заплашени от прегряване в случай, че не се обърне внимание на дефектиралия датчик за температурата на охладителната течност. Иначе ресурсът на агрегатите спокойно позволява пробег от 500 000 км без никакви грижи.

Понятнието quattro винаги е било най-логичното допълнение към името Audi. В4 не изневерява на традициите - затова независимо от модификацията всички мотори са надлъжно разположени. Така се улеснява оборудването с пълноприводна

трансмисия

спечелила на марката толкова слава. Конструкцията се състои от междуосев механичен диференциал Torsen, който задвижва постоянно четирите колела. Модификациите quattro разполагат също с блокировка на задния диференциал, която се активира с бутон на арматурното табло. Системата осигурява отлична стабилност на мокра настилка и при движение с висока скорост, а освен това позволява преодоляването на леки препятствия без опасност от забуксуване или затъване. Quattro-трансмисията не отстъпва по надеждност на традиционното предно предаване, но заради значително по-високите разходи при евентуален ремонт много купувачи я избягват. Това обяснява слабата разлика в цените на обикновените модификации и тези с двойно предаване.

Audi В4 се комплектова с петстепенни механични и четиридиапазонни автоматични скоростни кутии. След пробег от над 250 000 км при "ръчните" нерядко се оказва, че е износен лагерът на вторичния вал. Може да се познае по бучащия звук по време на движение. Иначе обслужването на механичната скоростна кутия се изчепрва само в проверка за нивото на масло и евентуалното му доливане. Автоматите са също толкова надеждни, но изискват повече грижи. На всеки 60 000 км трябва не само да се подменят маслото и филтърът, а и да се контролира нивото на трансмисионната смазка в редуктора на главното предаване. Течовете на масло са една от малкото слабости, с които Audi не успява да се справи напълно.
Typ 89 и В4 се различават и по

окачването

След обновяването през 1991-ва то е модернизирано основно. Предлага доста приятно съчетание от устойчивост и комфорт. Предният мост е по-чувствителен към лошите пътни условия, макар че детайлите, които се износват, не са скъпи. Най-напред се обаждат втулките на стабилизатора (30-40 хил. км) и тампоните на предните носачи (около 60 хил. км). Задното полунезависимо окачване на практика не създава грижи с изключение на амортисьорите на комбитата Avant и то само ако са системно претоварване. Напълно независимият заден мост на quattro-версиите се обслужва по-трудно. След около 70-80 000 км обикновено се налага подмяна на щангите, регулиращи сходимостта на колелата.

Последното Audi 80 с право се смята за едно от най-престижните и качествени предложения в компактния сегмент на средния клас. В4 притежава несравнимо по-практична каросерия от предшественика си, изработка е на изключително ниво, а поцинкованата каросерия и чудесните двигатели гарантират дълги години безпроблемна експолатация. Това оправдава напълно високите цени на употребяваните екземпляри.

Димитър Димитров
[email protected]