Volkswagen Golf IV

Колкото и изтъркано да звучи констатацията "времето лети неусетно", човек просто няма как иначе да се изрази при спомена за лятото на 1997 г., когато Volkswagen представи четвъртото поколение на тоталния си шампион Golf. От тогава се изтърколиха цели почти шест години, а на смяна през идната тази есен се задава петата генерация на легендарния модел. Цените на употребяваните "четворки" взеха да стават по-здравословни за съня на купувачите, макар че средностатистическият българин може само да мечтае за Golf III, та какво остава за значително по-симпатичния му и шикозен наследник...

През август 1997-а мнозина се изненадаха от краткия живот, който VW определи на "тройката", но всички бяха единодушни в едно. За разлика от нейното леко колебливо представяне новият Golf, който иначе не се различаваше съществено във визуален план, разполагаше с всички качества да защити митичното си име. Гамата от двигатели покриваше мощности от 68 до 150 к.с., каросерията притежаваше 40% по-висока здравина, а наред със стандартните елементи на пасивната безопасност в серийното оборудване бяха включени странични еърбегове. Освен всичко новакът изглеждаше повече от добре.

С годините обаче очакванията на купувачите също претърпяха метаморфоза, която в някои отношения надхвърляше по мащабите си еволюцията, претърпяна от скромничкия Golf от далечната 1974 г. Може би заради това критериите, по които днешният купувач съди хечбека от Волфсбург, са непосилно високи. Пък има и защо - по стара традиция Golf се явява не само еталон за подражание в компактния клас, а и шампион по слабо обезценяване. Автомобилът все така впечатлява със солидната си изработка, качеството на сглобката и чисто инженерните си достойнства. На техния фон обаче дрбните недостатъци изглеждат още по-дразнещи. Особено когато си платил 6 000-7 000 Евро за екземпляр на 6 години.

При спомена за тая солена сума човек трудно може да преглътне шумовете, които понякога долитат от страхотното на вид арматурно табло, светещо в синьо. Скъпите и качествени материали, използвани в изработката на салона, никак не се връзват с клатещите се заради разхлабени сглобки седалки, а капризното централно заключване и заяждащите механизми направо могат да вбесят собственика. Същото важи и за блокиращите брави на вратите. В интерес на истината те­зи проблеми са по-скоро изключение, а германските технически служби дават изключително висока оценка на качеството на Golf IV. Сред малкото, но упорити критики на педантичните тевтонци, са убийствените на вид предни светлини, чиято ефективност е обратнопропорционална на красотата. Според TUV проверката на осветявания периметър при старото поколение на модела дава значително по-добри резултати, а и нужда от регулиране се явява доста по-рядко.

"Четворката" представлява горещо предложение на пазара на употребявани автомобили не само заради качествената изработка, имиджа на производителя и нивото на пасивна и активна безопасност. За самочувствието на собственика се грижи внушителна гама от бензинови и дизелови двигатели. Предложенията стартират от най-малкия 1 390-кубиков мотор (75 к.с.) от старото поколение. По-нагоре по скалата следват агрегати с обем 1 595 см3 (100, 102 или 105 к.с.), 1 781 см3 (125 или 150 коня в зависимост от пълненето), 1 984 см3 (115 к.с.) и 2 324 см3 (V5, 150 или 170 к.с.). Съв­сем доскоро вър­ховата модификация използваше 2.8-литровия V6 с 204 кончета, палмата вече държи 3 200-кубиковата ламя с 241 к.с., монтирана в R32. За почитателите на дизела се грижи един-единствен агрегат с работен обем 1 896 см3, който обаче осигурява направо зашеметяващ диапазон от мощности - 68, 90, 110, 115, 130, или 150 к.с.
Стандартен избор за класа се явява 1.6-литровият бензинов двигател, макар че повечето специалисти отдават предпочитанията си на турбодизела с мощност 90 к.с., отчитайки съизмеримите му с бензиновите агрегати динамични характеристики и отличната икономичност.

Golf IV все още няма нужния стаж по пътищата, за да се установят някакви типични болести на силовата част. Във всеки случай кандидат-собст­вениците на дизелови модификации, трябва да знаят, че ангренажните им ремъци задължително трябва да бъдат сменяни на всеки 60 000 км. Препоръчва се също щателна проверка на спирачните апарати, тъй като подмяната им с нови излиза доста солено. Собствениците на "четворки" знаят добре това и предпочитат да оставят инвестицията на бъдещите купувачи.

Специално внимание следва да се обърне на скоростните кутии. Предавките трябва да се превключват леко и плавно. Всяко затруднение при преминаването от една скорост на друга свидетелства за евентуални проблеми със синхроните на кутията - неизправност, към която Golf IV с 1.4- и 1.6-литрови двигатели до 2000 г. не е имунизиран.

Качествената стока струва скъпо и "четворката" го доказва недвусмислено. Оценките на германските технически служби говорят изцяло в полза на Golf IV, поставяйки го доста пред обичайното за конкуренцията ниво на надеждността. Волфсбургският хечбек струва средно 2 000 Евро повече от съперниците си на същата възраст и за това очевидно има причина. За 29 години името Golf се превърна от обозначение на поредната икономична малолитражка в нарицателно за качество и солидна конструкция, а моделът стана кръстник на най-популярния клас в съвременното автомобилостроене. Дори да дава дребни поводи за критика сред най-педантичните критици, последното засега поколение на най-продавания в света автомобил напълно оправдава названието си. Реномето също има своята цена, макар че след дебюта на петата генерация в края на лятото се очаква моделът да поевтинее. За купувачите с по-скромни възможности пък остава само да дочакат момента, в който "четворката" ще стане също толкова популарна на пазара на употребявани автомобили, колкото сега са по-старите поколения. В крайна сметка, както стана ясно, "времето лети неусетно"...

Димитър Димитров
[email protected]