FIAT Punto

FIAT дължи много на Punto. Не би било пресилено да се твърди, че италианският конецрн успя да отърве пълния си крах през 90-те именно благодарение на симпатичния мъник. За разлика от останалата продукция на гиганта "Точката" нямаше толкова много проблеми с качеството и се продаваше в огромни количества. Към днешна дата в Европа циркулират над 5 милиона бройки от модела, приблизително всяка десета от които в Германия. Последното може да се смята за достатъчно ярък атестат в полза на Punto, който успя да си извоюва позиции на толкова взискателен пазар.

Причините за успеха на италианския бестселър могат да се търсят в много посоки. Купувачите харесват спретнатия дизайн, който все още изглежда прилично. На почит са също така просторният салон, икономичността и пъргавите двигатели. Основна роля за добрите продажби обаче несъмнено играе съотношението между цената и експлоатационните качества на модела. Този баланс винаги е работел в полза на FIAT и Punto е живото доказателство за това. Формулата сработва трудно в по-високите класове, но при субкомтактните возила върши неоценима услуга.

Италианските конструктори и инженери знаят добре това и при проектирането на второто поколение на Punto принципът "достатъчно качество на ниска цена" със сигурност е бил водещ. Още с дебюта си през 1999 г. моделът продължи традициите да бъде един от най-евтините автомобили на пазара със стартова цена около 9 000 евро за базовата модификация. Това води след себе си особено приятни новини за купувачите на употребявани екземпляри, които могат да се сдобият с кола на 5-6 години за около 4 хиляди евро. Предлагането е високо и тепърва ще се увеличава заради появата на третата генерация, окичена с помпозното Grande. На този ценови фон мнозина логично са готови да преглътнат без оплаквания недостатъците на Punto, а такива, уви, не липсват.

Навремето малкият FIAT бе наречен "единственият отличник в гамата на марката". С течение на времето стана ясно, че хвалбите важат по-скоро за качествата му в контекста на италианските стандарти. Макар и стабилен в механично отношение, апенинският мъник тровеше живота на собствениците си с дребни, но за сметка на това многобройни дефектчета. Неговият наследник с фабричен индекс 188 също може да се нарече сполучлив и определено надминава първата генерация като надеждност. Въпреки това обаче, Punto остава далеч от германските и японските си алтернативи в областта на качеството. Виновници за това отново са куп дреболии, които - без да са фатални - бъркат в джоба и дразнят.

Надали някой очаква от автомобил с такава цена безупречна сглобка. В

салона

на Punto обаче пестеливостта се усеща особено осезаемо. Евтините материали са навсякъде, а и изработката дава доста поводи за критика. Източниците на паразитни шумове, поскръцване и тракане са толкова много, че няма смисъл да се изброяват. Материите, от които са съшити тапицериите, понякога се предава след едва 40 000 км. С незначително по-дълъг живот се отличава пълнежът на седалките, които се спаружват след максимум 3 години.

За разлика от интериора,

каросерията

на Punto обикновено получава много висока оценка. Тя важи не толкова за сглобката, колкото за отличната подготовка на купето срещу корозия. При над 70% поцинковани панели наличието на ръжда трябва задължително да буди съмнения за удар и некачественото му отстраняване, още повече, че зад волана на много голяма част от употребяваните колите са били дами, а те рядко участват в тежки сблъсъци.Грамотно скроената каросерия на Punto има само един отявлен недостатък през първите четири години от производството. Заради конденза на влага във фаровете германските технически служби често ги наричат "аквариуми". FIAT успява да се отърве от досадния конструктивен дефект чак през 2003 г., когато моделът претърпя фейслифт и предните светлини се сдобиха с коренно различна форма и устройство.При дебюта си през 1999 г. второто поколение на Punto обра овациите с рекордно високия си резултат в краш-тестовете на EuroNCAP. По онова време четири звезди в дисциплината "челен удар" имаха лимузини като Audi A6 и Mercedes-Benz E-klasse, а за подобно постижение при най-малките само можеше да се мечтае. Впоследствие такива резултати показаха и други мъници, но във всеки случай пасивната безопасност на Punto не бива да се пропуска. Серийното оборудване на модела включва ABS, предни и странични еърбегове, а от юли 2001 г. - и надуваеми завеси.

Непретенциозните, пъргави и икономични

двигатели

винаги са били силна страна на FIAT. Второто поколение на Punto продължава и тези добри традиции. Моделът се оборудва с три бензинови и два дизелови агрегата, чийто мощностен диапазон се разполага в щедрата амплитуда от 60 до 131 к.с. Базовият мотор, на който мнозина специалисти и собственици отдават предпочитанията си, се отличава с всеядност и почти пълно отсъствие на механични дефекти, като доказва правилото за отношението между конструктивната простота и липсата на повреди. 16-клапановата му версия мобилизира 20 к.с. повече и гарантира доста по-жив нрав, но и се обслужва по-скъпо. За топмодификациите HGT и Abarth си струва да се говори, но не и ако става дума за икономичен градски автомобил.

Специално внимание заслужават дизеловите версии на Punto II, като не бива да се забравя кой всъщност създаде системата Common Rail. Въпреки това JTD-версиите отстъпват на бензиновите като надеждност. Според статистиките течовете от впръскващата система, по-високата цена и компенсирането й с навъртане на по-голям километраж обезсмислят покупката на такава модификация, освен ако не става дума за монтирания след 2003 г. 1.3-литров двигател. Каквато и версия обаче да бъде избрана, задължително трябва да се има предвид, че заради ненавременна смяна на ангренажен ремък или системно прегряване инвестициите в ремонт могат да излязат изключително солено.

Същото важи в пълна степен за дефектиралите периферни агрегати като стартер и генератор, които пък от своя страна често стават жертва на най-сериозния недостатък на Punto -

електрическата инсталация

Според статистиките и оплакванията на собственици тя се явява най-слабото звено в общо взето сполучливата конструкция на модела. Проблемите с бордовата елктроника, окабеляването, неточните показания на контролните уреди, алармената система и акумулатора са толкова много, че връщат спомени за най-тежките години на FIAT. Подобен ефект, за жалост, предизвикват и течовете от двигателя, скоростната кутия и кормилната уредба. Проблемите с последната принуждават FIAT да организира акция за безплатно отстраняване на дефектите през 2001-ва.

Износеният съединител, ходова част и спирачки са друга от типичните болести на италианския автомобил. Мнозина пoчитатели на марката вероятно не биха се изненадали и от своенравното поведение на скоростните кутии, които понякога изискват "чалъм" за превключване на предавките. Добрата новина по този параграф носи друга характерна черта на FIAT - цените на резервните части.

Въпреки че отстъпва на голяма част от конкурентите си в областта на качеството и надеждността, Punto си остава едно от най-примамливите предложения в субкомпактния клас. Сериозни дефекти рядко удрят по портфейла на собственика, а съотношението между експлоатационни качества и цена си остава недостижимо за огромна част от моделите на пазара.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]