Audi A3

Последният малък градски автомобил, произвеждан някога под марката Audi, изчезва от моделната гама на компанията през далечната 1978 г. Тогава близнакът на Volkswagen Polo - 50, е принесен в жертва на новата маркетингова политика на концерна, целяща пробив в сегмента на по-скъпите и престижни автомобили. Времената обаче се менят и през 1996 г. на пазара дебютира първото Audi от Голфовия клас. Новото А3 дори използваше платформата на прочутия си братовчед и то цяла година преди той изобщо да се появи на пазара с четвъртата си генерация. Ако се съди по отклика на публиката стратегията е била правилно избрана. В края на 1996-а търсенето беше толкова голямо, че онези, които искаха да се сдобият с новака от Инголщад, трябваше да чакат поне девет месеца, за да изпълнят поръчката им.

Десет години по-късно Audi A3 вече трайно присъства на пазара на употребявани возила. Макар и убийствено високи за категорията, цените на компактния хечбек също приеха по-поносими за логиката измерения, а след премиерата на второто поколение спаднаха допълнително. Надеждата да се свият до нормални за Голфовия клас граници обаче меко казано е безпочвена. А-тройката може да изглежда като обичаен градски автомобил, да използва технологичната база на такъв и да мери сили с конкуренти от най-популярната категория, но си остава Audi. По същество това означава, че четирите преплетени кръга на радиаторната решетка са достатъчна гаранция за качество и престиж, труднодостъпни за мнозинството останали производители.Разбира се, както при всеки употребяван автомобил, покупката на A3 не може и не бива да се основава единствено на реномето на марката. Въпреки че превъзхожда огромна част от съперниците си на Golf-фронта като експлоатационни качества, прецизна изработка и имидж, компактният германец далеч не е съвършен. През 1996 г. моделът дебютира с една-единствена
 

каросерия

с три врати. На първо време тя се оказа напълно достатъчна, за да отговори на очакванията на публиката за хечбек с откровени спортни амбиции и секси външност. Три години по-късно обаче в Инголщад решиха, че за успешна борба с главния и може би единствен достоен конкурент BMW 3 Compact А-тройката се нуждае от допълнителен чифт врати. Във всички случаи обаче купето на малкото Audi се отличава с изключителна сглобка, която допълва приятното впечатление от стилния дизайн, съчетаващ функционалност и сдържана агресия.

А3 се представя като истинско Audi и по отношение на интериора. Използваните материали са подбрани крайно внимателно и впечатляват с качеството си. За жалост не всичко, което изглежда добре, трябва непременно да бъде изработено така. В случая с А-тройката критики отнася

салонът

на колите от първите две години на производството. Неслучайно през 1998 г. Audi провежда мащабна кампания, с която ревизира стандартите на сглобката в купето. Като резултат от нея страничните дразнещи шумове (потропващи монтажни механизми на предните седалки, поскърцващи декоративни панели и т.н.), които тровят нервите на собственици на автомобили от периода 1996-1998, остават в миналото. Малко странен дефект се среща в колите, които преди това са били собственост на пушачи. След системна употреба пепелникът просто отказва да се затваря.

С лансирането на A3 VAG умело покри две пазарни ниши с практически един и същи автомобил. Докато Volkswagen Golf продължи победоносния си ход като най-популярния модел на Стария континент обаче, Audi-то беше предназначено за по-взискателни купувачи с вкус към индивидуалността и престижа. Ето защо - макар да представляват технологични близнаци - Golf IV и А3 се различават като конценпия. Затова хечбекът от Инголщад се оборудва със значително по-мощни версии на Фолсквагеновите

двигатели

Изключение правят само базовият 1.6-литров бензинов мотор и прочутият турбодизел с работен обем 1 896 см3. Те разполагат съответно със 101 и 90 (от 1997 г. - и 110) конски сили. Истинския си спортен характер обаче А-тройката разкрива с помощта 1.8-литровия бензинов агрегат и неговите пет варианта с атмосферно и принудително пълнене и мощност 125, 150, 180, 210, а след 2000 г. и 224 к.с. Пак тогава табунът на TDi-мотора също нараства на 130 кончета.В рубриката "Автомобилът на старо, +/-" тези двигатели са разглеждани неведнъж, а качествата и недостатъците им са добре известни. Изборът на определена модификация зависи както от предпочитанията на купувача, така и финансовите му възможности, тъй като дизеловите версии например се намират доста по-трудно от останалите и съответно поддържат високи цени. Той се явява и един от най-предпочитаните варианти за по-спокойни водачи, защото не отстъпва особено на базовия бензинов мотор по динамика, а харчи несравнимо по-малко. Съвсем друга тема са турбодвигателите, с които А-тройката може да сложи в малкия си джоб не едно и две откровено спортни купета. Дори във версията с атмосферно пълнене обаче 1.8-литровият агрегат със 125 к.с. отговаря напълно на представата за вълк в овча кожа.

Възможните проблеми по силовата част са съсредоточени главно около турбодизеловия двигател. Най-чувствителното му място е ангренажният ремък, чието скъсване може да коства невъобразими главоболия. При дебюта на модела Audi препоръчва смяната му на 90 000 км, но твърде скоро в Инголщад са принудени да намалят прекалено оптимистичната цифра на 60 000. Сравнително често протичат семеринги на разпределителния вал, а базовият бензинов мотор от първите години на производството нерядко дразни с нестабилна работа на празен ход, недостатъчна отзивчивост при подаване на газ и забавено впръскване на горивото заради дефектни контролери на въздушния приток. В-най мощните турбомодификации пък са отчетени случаи на строшени клапани - особено след системно използване на пълния капацитет на двигателя. Като цяло обаче за повечето неизправности под предния капак са виновни периферни възли. Най-често това са дефектирали горивни помпи.

Според повечето специалисти и собственици на Audi A3

ходовата част

заслужава само хвалби. Возията на хечбека от Инголщад е традиционно твърда и понякога шумничка, но пък поведението на пътя е образцово. Амортизация на окачването се усеща едва след навъртането на внушителен пробег, като в повечето случаи тракането от предния мост се дължи на износени накрайници на стабилизираща щанга. При оглед все пак не е зле да се обърне внимание на състоянието на селеновите втулки на носачите, тъй като сипмтомите са същите.Както всички останали модели на Audi, А3 се предлага с предно предаване или quattro-

трансмисия

Забележки към нея могат да се чуят в крайно редки случаи. Единственото слабо маясто по силовото предаване е съединителят, който - било заради недостатъчна устойчивост на амортизация, било заради прекалено много спортни изпълнения по светофарите - се износва по-бързо от обикновеното. Същото важи с пълна сила за спирачните дискове. Използването на по-твърди накладки също често носи вина за изтъняването им.

През 2000 г. Audi подложи А-тройката на лек фейслифт. Променени освен всичко друго са предните и задните светлини. Тогава е преодолян един от малкото и все незначителни проблеми по

електрическата инсталация

- разрегулиращите се къси светлини. Макар и доста рядко, понякога изчезва осветяването на таблото, а във влажно време отказват механизмите на електрическите стъкла. С течение на времето покритието на оранжевите крушки в мигачите се олющва, а дистанционното управление на стереото невинаги функционира безотказно.

Ако се изключат дреболиите, Audi A3 напълно оправдава принадлежността си към елита. С покупката му можете само да спечелите. Стига, разбира се, да можете да си я позволите...

Димитър Димитров
[email protected]