Diatto

Италианското автомобилостроене може би има едни от най-славните имена. Повечето от тях отдавна са се превърнали в легенди, за които са чували и децата. Не са малко обаче и знаминитите някога марки, за които днес малцина си спомнят. Една от тях е Diatto.Огромните за мащабите на 19 в. предприятие основава Гилермо Диато през 1835 г. В Торино, недалеч от брега на река По, той отваря работилница и започва да произвежда конни впрягове. Диато обича работата си и влага много старание в нея. Постоянно оптимизира съществуващите конструкции и дори създава "подобрено колело". Технологичните иновации му позволяват бързо да развие бизнеса си, който не след дълго се разширява с цехове за трамваи и омнибуси. Днес много от патентите на италианския предприемач и конструктор са изложени в Националния музей на автомобила "Бускарели Руфиа" в Торино.

След смъртта на Гилермо през 1864 г. фабриките на Diatto, ръководени от синовете му Батиста и Джовани, се превръщат в една от водещите компании-производителки на вагони и впрягове в Европа, доставчик на Societa Nazionale di Ferrove e Tranvie в Рим, Companie des Wagons et des Grands Express Europeens de Paris и други големи транспортни предприятия на Стария континент.Приблизително по същото време младите и талантливи инженери Виторио и Пиетро Диато, синове на Батиста и внуци на Гилермо, се сдружават с французина Адолф Клеман и основават съвместно предприятие в Торино, столицата на италианското автомобилостроене. Новосформираната компания започва производство на колите Torino по лиценз на едноименната фирма. Съдружието обаче не просъществува дълго и през 1909 г. братята Диато вече са единствени собственици на компанията. През същата година те представят разработен от тях самите автомобил на различни международни изложения. Характерната овална емблема на колите им силно напомня на тази на Bugatti и бързо става известна. И до днес се спори кой е използвал първи прочутата елипса, защото тя се появява почти едновременно и при Diatto, и при колите на Еторе Бугати. Брятата Диато отначало се занимават предимно с инженерна дейност и патентоват скоростни кутии, спирачни апарати и запалителни системи. Разработените от тях силови агрегати стават едни от първите в света с по четири клапана на цилиндър. Както много други производители от същата епоха, Diatto започва да снабдява с оборудвани шасита други компании. Реномето на марката достига своя връх, когато кралското семейство поръчва 5 автомобила - три седана и две двуместни спортни купета. Сред първите клиенти на компанията е и Енцо Ферари.

През 1914 г. Diatto купува част от фабриката на Itala и Newton в Торино, а година по-късно поема контрола над Scacchi в Чиавасо. Със закупуването на каросериините фирми Garavani и Gnome & Rhone производственият цикъл е затворен, а компанията се намесва и на пазара на авиационна техника. По време на Първата световна война 9-цилиндровият звездообразен двигател, произвеждан от Gnome & Rhone под ръководтсвото на Diatto се превръща в истинска легенда. Екипирани с него самолети печелят почти всички демонстрационни надпревари със самолети на Стария континент. Фабриките на компанията бълват огромни количества камиони и друга военно-транспортна техника за френската и руската армии.

През 1919 г. производството на автомобили е възобновено с новия 4DC Type. Разработва го конструкторът Джузепе Кода, бивш служител на Hispano-Suiza. Икономичният и надежден модел бързо печели популярност и се продава отлично, което дава кураж на Diatto да разшири гамата. В нея се появяват спортни купета, луксозни седани и дори няколко разработки на рекордни возила. Благодарение на мащабната си дилърска мрежа, Diatto успява да достигне до пазари като Канада, Южна Африка и Австралия. Основната част от продукцията й обаче все пак си остава оборудвани шасита, които впоследствие се екипират с каросерии.

През 1926 г. компанията представя "най-бързия двулитров автомобил" на пазара Type 30, който развива 145 км/ч. Развойната дейност достига апогей с ново поколение 4-, 6- и 8-цилиндрови модели с алуминиеви компресори и бутала. Връх в гамата става Tipo 8 cilindri, който постила пътя към най-висшите класове в автомобилна йерархия. За съжаление в началото на 30-те икономическата криза изправя Diatto на ръба на банкрута. През 1932 г. финансовите проблеми на компанията се задълбочават, след като един от най-важните акционери - текстилният Musso Bros., обявява фалит заради изплащането на огромни военни репарации. Diatto е закупена от нови собственици, които почти веднага прекратяват производството на автомобили. Компанията е закрита напълно през 1955 г.

Димитър Димитров
[email protected]