Мото Гранд При 2010! Какво да очакваме?

Новият мотоспорт сезон се приближава все повече и повече. С него идват и много въпроси. Само преди дни анализирахме възможността Роси да защити поредната си титла, но нека сега да отправим поглед към останалата част от стартовата решетка на най-добрите пилоти на света. Както отбелязохме в предния материал - всеки един от тях е на нечовешко добро равнище, затова и има шанса да се състезава в най-елитния (и бърз) спорт на две колела.

Да започнем от екипа на Ямаха. Ситуацията там е много специална. Сравнително рядко се случва в един екип да има двама изключително бързи пилоти, които да се борят за победите, а и за титлата. Последният път, когато това се случи (и пак не в същата степен) бе ситуацията между Дани Педроса и Ники Хейдън в Репсол Хонда през 2006-та година. Те отново демонстрираха правилото, че твоят съотборник, не е твоят съюзник, а точно човекът, който трябва да бъде победен, този със същия мотоциклет. Затова и специалистите при сравнения не гледат резултати измежду тимовете, а просто сравняват даден пилот със своя съотборник.

Лоренцо е една от най-интересните личности, която дойде в Мото ГП последните години. Има противоречиви страни. На първо място може да покаже страхотна чиста скорост, особено в квалификацията. Стартът на кариерата му през 2008 беше невероятен. Той спечели пол позиция на първото състезание, а освен това го повтори на второто и на третото, което спечели. Само по себе си това постижение е невероятно. Защо тогава Лоренцо не е шампион? Чистия анализ ще покаже, че всичко е въпрос на постоянство, това е нещо, което просто трябва да се постигне с времето.

Валентино Роси е щастливец, че е изградил това в карането си още след няколко сериозни падания в клас 250, които му костват победата и ценни точки. През първата година това беше най-сериозният проблем на Хорхе. Падна почти безброй пъти, но нещо друго ми направи впечатление. Имаше периоди, когато след сериозна катастрофа ( а испанецът имаше някой наистина ужасяващи падания) , той просто губеше скоростта си и едвам се бореше за 14-та позиция. Как ставаше това? Поне имаше честността да каже „Просто изгубих увереността!". Това е нещо, което Хорхе ще трябва да пребори ако ще се бори за шампионската титла. 7 кратният Формула 1 шампион Михаел Шумахер например беше известен с психиката си. Например на едно от първите му състезания през 1991 на Сузука, Шуми потроши колата с 300 км/ч на ултра бързия завой 130 R. Но въпреки това той продължи сесията с резервната кола и само след минути минаваше през същото място с много по-висока скорост.

Това е един пример, който говори за психиката, която всеки един успешен пилот трябва да изгради. Валентино Роси определено има от нея повече от всеки друг. Загледайте се внимателно в карането на Роси, то не е безгрешно. Роси греши поне веднъж на състезание, но грешките му се осъзнават много трудно от зрителите. Когато Валентино изпусне точката си на спиране, просто поддържа спокойствие и удря следващия възможен връх на завоя, видимо почти не губи време, което го намирам за просто невероятно. Може би това умение му е помагало да спасява мотоциклета от ситуации, които иначе винаги биха завършили с падане.

Така че изводът е, че ако Хорхе Лоренцо иска да спечели титлата не трябва да е ултра бърз в 5 състезания от годината, а да е на подиума и да се бори за победата за всяко едно от тях. Адмирации към скоростта, която показа много пъти през тази година обаче (но не достатъчно, за да вдигне шампионската купа). Много пъти той беше единственият, който можеше да спори за победата с Роси, а битката и невероятното шоу, което спретнаха на Каталуня няма да бъде забравено!

Другият основен конкурент е безсъмнение Кейси Стоунър. Сещам се, че преди няколко години написах статия за него, която звучеше много близко до редовете, които пиша днес за Лоренцо. В дебютният си сезон, Кейси показа страхотна скорост. Спечели пол позиция на втория си старт, а в Турция спретна невероятна битка за победата с Марко Меландри, показвайки смелостта и техниката на опитен състезател. Но все пак, отборът му не беше достатъчно силен, за да се бори с гигантите Ямаха, Хонда и Дукати. Освен това Кейси падаше прекалено често, някои от катастрофите му бяха просто нечовешки. На Муджело той падна с приблизтелно 180 км/ч под ъгъл, а мотоциклетът излетя с тази невероятна скорост. За щастие наблизо нямаше зрители, а и Кейси не пострада сериозно.

През 2007 година обаче младият австралиец се преобрази. Спечели титлата с убедителна преднина от 125 точки, взе общо 10 (!) победи, а най-лошото му финиширане беше едва 6-то място! Честно казано, никога не залагам, но през този сезон може би трябваше, защото постоянството беше страшно убедително! Какво промени Кейси Стоунър? На първо място отборът беше много по-различен от малкия тим на LHC Хонда. Дукати са тим с невероятни традиции, които имат цяла фабрика зад гърба си, вкарват невероятни суми в разрабоката на мотора си, хиляди часове във фабриката, в аеротунелите, в тестове...само с единствената цел да могат Стоунър и Капироси да бъдат конкуретноспособни. През този сезон мотоциклетът беше страхотен да, най-добрият определено. Но нещото, което ме изуми в Кейси е, че буквално разби своя съотборник Лорис Капироси (който е оказал огромно влияние в разработката на мотора, още от самото начало). Същото се случи и в следващите години, Кейси винаги беше на ниво, щом получи подкрепата на голям тим. Друго, което ме изуми в него е, че паданията се почти нулираха. Никога не може да се достигне абсолютната нула, защото все пак говорим за спорт, в който ездачите са на ръба на сцеплението, под ъгъл с асфалта, при 200+ км/ч. Но въпреки това, Кейси просто не падаше, и продължава да прави точно това. Честно казано точно затова аз го намирам за най-голямата опасност за титлата през 2010.

Има една голяма въпросителна обаче - ще бъде ли моторът на Дукати достатъчно конкурентноспособен? Единствено времето (и тестовете) ще покажат. В този високотехнологичен спорт предсказанията са невъзможни. Виждаме как година след година балансът на силите се променя, Ямаха понякога имат най-добрия мотоциклет и изведнъж след това Дукати стават непобедими. Виждали сме как и пилоти, въпреки ограниченията от фабриката правят свой собствени възможности като взимат най-доброто от настройките и карат извън лимита. Едно е сигурно обаче - ако машината на Кейси е на ниво ще го видим да се бори за челната позиция. Нещо, което видяхме на това феноменално състезание на Лагуна Сека през 2008.

Дани Педроса определено ще спори за много от победите през следващия сезон. Ще може ли да се бори за титлата обаче? Това е сложен въпрос, но личното ми чувство е, че нещо много сериозно се обърка в отбора на Хонда през последните години. Може би фирмата наистина вярваше, че мотоциклетът е по-важен от пилота и след като Валентино Роси напусна, този важен елемент изчезна. Изведнъж се оказаха без достатъчно добър екип от пилот и иненери, които да дават много ясна представа как трябва да се развива мотора. А това е тайната на успеха, това е един от най-важните елементи, които дадоха титлите, както на Мик Дуън ( 5 подред), така и на Валентино Роси. Някой неща честно казано ги намирах за безумни. През последните години някой заводски пилоти тестваха нови елементи директно на пистата, без да бъдат сигурни дали изобщо ще бъдат ефективни, без да имат ясна представа, кой елемент на окачването да изберат за неделното състезание. Това е много точен индикатор, че нещо с машината на Хонда не е е достатъчно смазано.

Убеден съм, че Дани Педроса е феноменален пилот, още от годините му в 125 и 250 си пролича, че чисто технически може да кара невероятно добре и още повече - да поддържа темпото си в цялото състезание, което разграничава шампионите от еднократните победители. Но нещо липсва - отбор, който да дава ясна насока за развитие към всяко следващо състезание, компонент, без който не може да се спечели титла. Ако от Хонда намерят решение на този проблем съм убеден, че Дани Педроса ще се бори за титлата. Досега Дани често е взимал второ място, но винаги с голяма разлика от победителя в шампионата. Всичко идва от липсата на постоянство.

Андреа Довициозо също е в същата позиция. Все още помня състезанието от 125 кубиковия клас на Катар през сезон 2004, когато Андреа рискува сигурната си титла, за да спечели с едва няколко хилядни в най-близкия финиш в историята на спорта. Тогава се случи невероятното нещо, че фотофиниш не успя да определи победител, а системата, която измерва до 10 000- ни от секундата, показа само нули (победителят бе избран, че резултата от квалификацията) ! Та той е в много подобна ситуация като тази на Педроса. Нещото, което Андреа трябва да намали са паданията. Често той е малко отвъд подиума, ако намери още от скоростта си, подобри работата си инженерите, така че настройките да му позволяват да се бори за подиума на всяко състезание - нещата ще потръгнат. Това е нещото, което може да върне отборът на Репсол Хонда към славните дни - съвместна работа.

Независимо кой е победител обаче се надявам на едно нещо, повече битка на трасето, състезания до колело до колело, защото в крайна сметка те са нещата, които феновете запомнят, а и мечтата на всеки състезател.

Очаквайте скоро и материал за очакванията към Бен Спийс преди дебютния му сезон в Мото Гранд При!