Четири в едно

Един стар анекдот разказаше как учените решили да кръстосат слон и мишка. Но защо, ги попитали. Ей така! Да се посмеем, отговорили умните глави. И ето, че китайските инженери са решили сериозно да “кръстосат” Isuzu, Mitsubishi, Toyota и BMW. Резултатът е Shuanghuan SCEO.

Рамата е наследена от Isuzu - както обикновено при китайските всъдеходи. Под капака е приютен познат двигател от Mitsubishi, работещ в комбинация с предавателна кутия със същата марка. Скелетът е “облечен” по модел на BMW X5 с някои дизайнерски решения от Х3. Муцуната е а-ла Toyota Land Cruiser Prado. Интериорът частично също напомня Prado.

Всъщност коя е компанията ShuanGhuan, която най-безсрамно е заимствала елементи от толкова много коли? Това е същата онази фирма, която в момента прави някакъв автомобил, наречен SRV (без да става дума за Honda CRV). Това е и компанията, която поиска да продава в Европа точно копие на Smart, но под собствена марка, и не взе под внимание възраженията на DaimlerChrysler.

Емблемата на фирмата дори е точно копие на старото лого на SsangYong. Само тук май всичко е законно. Корейците имат някакви уговорки със Shuanghuan.

Интериор

Сядайки на мястото на водача, има опасност да ударите крака си в лоста за регулировка на волана или случайно да натиснете бутона за аварийна сигнализация. След като успешно се преминат тези първи препятствия, потъвате в огромна седалка и дори се очудвате от доста добрата изработка на салона.

Има някои неудобства. Воланът леко е наклонен напред. При шофиране тялото е принудено да следва посоката на волана, а това води до силно напрежение и неудобство. От друга страна, индикаторите на приборното табло са на бял фон, добре се четат и радват окото.Идеята да се направи максимално удобен багажник не е увенчана с успех. “Подвижният под” всъщност не открива кой знае колко повече пространство поради простата причина, че петата врата не се отваря напълно. Резултатът е, че освен масивна конструкция, клиентът няма да получи нищо друго.

На пътя

125 к.с за автомобил над два тона явно не са достатъчни. Ако в града що годе може да следва потока коли, по време на извънградско шофиране на водачът не му и хрумва да вдигне скоростта над 110 км/ч.

Управляемостта на китайското возило може да се характеризира по следния начин: в посока “направо” Shuanghuan се чувства достатъчно уверено. Стабилността му обаче веднага се разколебава още в първия завой. Това изключва по-активен стил на шофиране. За сметка на това обаче, в салона е удивително тихо. Шумове и вибрации не се усещат. Все пак може да се каже, че автомобилът заслужава уважение. Изпълнението му е доста добро.

В противовес на това обаче идва друг фактор - цената. Оказва се, че ако се направи конкурентособен китайски автомобил, стойността му ще е аналогична на европейските или японските возила. Например, за SCEO с климатроник, CD-плейър, пълен ел. пакет, хидравличен волан, кожен салон, 17-цолови алуминиеви джанти, ABS, EBD, въздушни възглавници, фарове за мъгла, 6-дисков CD-чейнджър, парктроник и люк на покрива търговците искат около 26 000 евро.

Не е малко като се има предвид, че за подобни пари могат да се купят кросоувъри като Toyota RAV4 и Honda CR-V, или истински всъдеход от сорта на Mitsubishi Pajero Sport.