Toyota Corolla

С продажби от над 29 милиона бройки за 40 години Toyota Corolla обикновено се сочи за най-масовия автомобил на всички времена. Рекордът на японците присъства официално дори в книгата на "Гинес". Престижната титла обаче леко подвежда. Най-произвежданият автомобил продължава да бъде и вероятно завинаги ще си остане Костенурката на Volkswagen, докато Corolla може да се бори само за званието най-продаван модел. Десет поколения след дебюта си през 1966 г. бестселърът на Toyota няма нищо общо с предците си освен името, докато в конструктивно отношение Kaefer не се различава особено от първите скици, надраскани според една от легендите от Адолф Хитлер на салфетка.

Статистиките са важни в случая с Corolla. Моделът може да се смята за основа на финансовия просперитет на Toyota и японците обичат кръглите цифри, свързани с него. Днес 39% от приблизително милион "короли", произвеждани годишно, поглъща северноамериканския пазар. 27 на сто се купуват в самата Япония, а само 16% се продават в Европа. Толкова слабо представяне на Стария континент не може да радва. Ето защо от Toyota предприеха мерки по въпроса и дори прибегнаха до смяна на името на хечбека, който вече ще се нарича Auris. Новата пазарна стратегия на японците обаче започна още през 2001-ва, когато дебютира деветата генерация на Corolla с фабричен индекс Е12. Този автомобил бе съобразен с европейските вкусове много повече, отколкото предшествениците си, и това моментално се отрази на продажбите. Моделът бе запазил и доразвил всички силни страни на предците си, но вече привличаше купувачи не само с легендарната си надеждност и здравина, а и с дизайн.

След шест успешни години в гамата на Toyota, Corolla Е12 отстъпва място на още по-европеизирания си наследник и се запътва към вторичния пазар. Ловците на удачни сделки очакват с нетърпение този момент, защото знаят добре, че моделът не е за изпускане. Макар и сглобявана в заводи на компанията във Великобритания и Турция, Corolla не помръдна нито за миг от челните места в класациите за надеждност. След модернизацията през 2004-а пък производството бе съсредоточено изцяло в Япония, вън от която продължи да се прави само относително рядко срещаното комби. Това превръща рестайлинговите екземпляри в истинско съкровище за ценителите на качеството, но влияе доста и на цените.

Четиридесет години след първата си поява на пазара Corolla продължава да бъде въплъщение на масовия автомобил според разбиранията на японците. В дизайна му няма излишно експериментаторство. Акцентът пада върху функционалността и най-вече качествената сглобка, от която основателно никой не очаква неприятни изненади. Разнообразието от типове

каросерия

също не крие неизвестни. В семейството присъстват не само утвърдените хечбекове, седани и комбита, а и миниван с името Verso. Обединява ги прецизната изработка и някои дребни кусури, които нямат общо с качеството, но педантите обикновено изтъкват. Сред тях са ниското разположение на предната броня, която лесно може да "увисне" при паркиране на тротоар с по-висок бордюр, или затруднената смяна на елементарен детайл като крушка на фара.

От дребнаво естество са и критиките, които понася

интериорът

От шумоизолацията на салона действително има какво да се желае, а и поскърцването на някои детайли дразни в колите от първите години на производството, но Corolla все пак не е бизнес седан. Макар да не са най-качествените в жанра, използваните материали превъзхождат тези в много други добре продавани модели от същия клас. Нивото на ергономия отговаря напълно на очакванията от японската школа и не оставя място за претенции. Оборудването също си го бива, като в най-високите версии Sol може да се нарече дори разточително по стандартите на сегмента.Три бензинови и два дизелови

двигателя

се грижат за удовлетворяването на всички вкусове и нужди. Базовата модификация се оборудва с познатия от последните години на предишното поколение 1.4-литров мотор с мощност 97 к.с. Не е новост и 1.6-литровата модификация със 110 коня, но 1 796-кубиковият агрегат със 192 к.с. връща в гамата истински спортист, какъвто липсваше от първата половина на 90-те. В началото на 2005 г. същият двигател бе снабден с компресор, благодарение на който мощността нарастна на впечатляващите за кубатурата 224 коня.

Особено внимание заслужават дизеловите версии с работен обем 1.4 и 2.0 литра. Малкият мотор, монтирана също така на Yaris и Mini, разполага с 90 к.с. и въпреки скромната кубатура се справя изненадващо добре с Corolla. Далеч по-подходящ обаче е големият дизел, развиващ 90, 110, а от 2003 г. - и 116 к.с. Именно на него се пада лъвският пай от продажбите на модела в Европа и предвид качествата му това е лесно обяснимо.

Въпреки че с избора на моторизация практически е изключено да се сбърка с оглед надеждността, не би било зле да се потърсят следи от немарливо стопанисване. Corolla е безпроблемен автомобил, което често успокоява собствениците и ги кара да забравят за някои елементарни правила за поддръжка. Статистически погледнато, най-чувствителни са дизелите, по чиито впръсквателни системи понякога възникват течове. Болестта обаче засяга практически всеки модерен Common rail, а и се среща толкова рядко, че споменаването й е само за протокола. Още по-малко на брой са повредите на горивната помпа с високо налягане. С течение на времето и увеличаването на навъртените километри нараства консумацията на масло, за което носи вина не само износването на буталата и цилиндрите, а и турбокомпресорът. Прегорялата гарнитура на главата обаче се дължи изцяло на неграмотна експлоатация. Причина за нея са течове от охладителната система.
Високият въртящ момент на дизеловата Corolla безспорно носи увереност на пътя и удоволствие от шофирането. Тягата обаче логично се заплаща с по-бързо износване на съединителя, отколкото при бензиновите модификации. Това е и една от малкото забележки към силовото предаване на модела. Той се оборудва с петстепенна (в топверсията - шестстепенна) механична

скоростна кутия

или автомат с четири предавки. Критики могат да се чуят само по адрес на "ръчната" трансмисия, чиято задна скорост "влиза" малко трудно, а преминаването от пета на четвърта в режим на двигателна спирачка в оборотен диапазон между 3 000-3 500 е практически невъзможно от раз. За сметка на това скоростните кутии отсъстват от статистиките за повреди.

Своя принос към шампионските показатели за надеждност и здравина на Corolla дава и

окачването

Моделът се слави като един от най-издръжливите в това отношение още от 80-те години насам и Е12 продължава традициите по най-добрия начин. Освен че осигурява отлична управляемост и предвидимо пътно поведение дори в по-заплетени ситуации, ходовата част не показва признаци на умора дори след внушителен километраж.Техническите служби са малко по-критични към състоянието на

спирачната система

Тя е достатъчно ефективна, но показва склонност към по-бързо и най-вече неравномерно износване на дисковете отпред. Отзад те са податливи и към корозия. Проблемът не създава опасност за сигурността, но предполага допълнителни инвестиции, което не се нрави на свикналите с безгрижието собственици на Corolla. Точно по същата причина някои от тях се оплакват от мистериозните откази и още по-тайнственото завръщане към живота на механизма на дясното ел. стъкло. С този проблем обаче се изчерпват всички отчетени неизправности по

електрическата инсталация

ако се изключи напълно изтощеният вследствие липсата на поддръжка акумулатор.Corolla Е12 стана първата Toyota, която се продава действително добре в Европа. Причините за това позволяват да й бъде предвещана подобна съдба и на вторичния пазар. Повечето от екземплярите на него са закупени от България и разполагат с необходимата документация, която дава достатъчно сведения за поддръжката. Такива коли могат да се купуват почти на сляпо.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]