Предавателни кутии на Volvo

Чакълът невинаги се извлича от рудници или кариери, особено в някои части на Бавария. Там можем да открием т. нар. планински чакъл. Става дума за издигнати високо в планината остатъци от речна система, която е действала преди милиони години – когато Алпите тъкмо са започвали да се издигат към небето.

Подобни масиви от чакъл се разбиват от фирми като Eichstetter в град Фурт-Хьоленкройт всекидневно. Там, на един от разкопаните планински склонове, се издига стръмно трасе, което е изключително подходящо за детайлно изпробване на офроуд способностите на самосвали.

В основата на това изкачване са подредени три модела на Volvo, всеки от които извлича по 440 к. с. от познатия шестцилиндров D 13. Съвсем различни обаче са видовете предавателни кутии, с които са оборудвани тези машини. Особено подходящ за неравни терени е кафявият триосен автомобил, който притежава не само допълнително активирано двойно предаване, но и познатата от дъмпер моделите предавателна кутия за тежки машини Powertronic.

Представител на модерните автоматизирани кутии е четириосният самосвал, оборудван с I-Shift, включващ и специален софтуер за строителни площадки. С негова помощ той се изправя срещу хлъзгавото и изпълнено със завои изкачване към върха на хълма от чакъл. Ролята на традиционния представител с ръчно превключване играе друг триосен модел, оборудван с механична овърдрайв кутия VTO 2214 B.

Тристепенната схема на Volvo
с разположени първа и трета предавка отпред и втора отзад е интуитивна за използване. Ходът на лоста е къс, а каналите не са прекалено близко разположени. Изкачването на стръмен наклон с пълна каросерия обаче поставя на изпитание левия крак на водача. Това се дължи най-вече на факта, че в синхронизирания си вариант овърдрайв предавателната кутия на Volvo не предлага кой знае какъв обхват. Предавателното число на първа предавка е 8,92, което отговаря на крайна скорост от 9,6 км/ч при главно предаване от 4,12.

При нужда водачът може да посегне към разположената вляво понижаваща предавка. С новото предавателно число от 13,51 (отговаря на 6,4 км/ч при максимални обороти) препятствията извън пътя или на изкачване изведнъж стават лесно преодолими. Изразено в теглителна сила, тъмночервеният самосвал с ръчно превключване и понижаваща предавка може да се справи с 19,6 тона. На първа предавка обаче тази стойност намалява едва до 13 тона.

Настройките на силовото предаване се равняват на 1100 оборота в минута при скорост от 65 км/ч, което е малко над стойността от 1050 оборота в минута, когато въртящият момент на 13-литровия мотор постига своята максимална стойност от 2200 Нм. Шофиране по магистрала с 85 км/ч, когато стрелката на оборотомера показва 1430 оборота в минута, също не е съпроводено от кой знае какъв шум в кабината.

I-Shift
По съвсем различен начин стоят нещата при I-Shift. Там понижаваща предавка липсва, както и синхронизация, и това води до предимство по отношение на теглото от 63 килограма в сравнение с ръчната предавателна кутия. Като недостатък обаче може да бъде изтъкнат по-малкият обхват на автоматизираната кутия (15,0 вместо 17,3). С идентично главно предаване като модела с ръчно превключване (i = 4,12) крайната скорост на първа предавка е 7,3 км/ч, докато при скорост от 65 км/ч оборотомерът показва 1060 об./мин и така остава съвсем малко над стойността, при която кривата на максималния въртящ момент започва да спада стремително с намаляване на оборотите.

Страхът, че сравнително дългата първа предавка ще скъси живота на съединителя, не се оправдава при автоматизираното му действие. Недостатъкът отново е по отношение на максималната тяга на първа предавка – докато моделът с ръчно превключване може да изтегли 19,6 тона, същият мотор с 440 к. с. в комбинация с I-Shift предлага по-ниска максимална стойност с 13% (17,0 тона).

Част от репертоара на I-Shift
е т. нар. програма за доставки и строителни дейности. Тя обхваща ценни за трудни терени дейности като “разклащане” за освобождаване на затънали колела, особено рязко зацепване на съединителя за освобождаване от ремарке (Power-Launch), режим на изключително бавно пълзене и специален автопилот за движение извън пътя.

Управлението на тези режими обаче не е от най-лесните. Например функцията за „разклащане” се задейства автоматично, когато електрониката регистрира къси движения напред и назад в дупка. А който не познава необходимите хватки за останалите функции, ще трябва да се лиши от тяхната помощ.

Разбира се, екстремни изкачвания като тези в кариерата за чакъл не пасват по най-добрия начин на логиката на превключване на I-Shift. Спасителната първа предавка често се включва твърде късно. Последващото потегляне от наклон обаче не представлява никакъв проблем за автоматизираната кутия. Погледнато от тази гледна точка, нищо лошо не се е случило, но избягване на спиране при такъв наклон може да се постигне само с намеса с ръчния режим.

Третият самосвал, оборудван с Powertronic, не познава подобни трудности. С произлизащата от тежките дъмпери предавателна кутия е истинско удоволствие да се преминава през тежки терени и стръмни изкачвания. Автоматичната кутия сменя предавките с бясно темпо и дава на мотора характерното за дъмперите звучене, резултат от рязката смяна на оборотите.

Досадните прекъсвания
на силовото предаване тук изобщо не са на дневен ред. Триосовият модел буквално се разхожда върху всякакви терени с абсолютна лекота. Но поведението на автоматичната трансмисия на по-лек терен е също толкова нервно. Движението по инерция не е заложено в гените на Powertronic. Тогава кутията сменя често предавките нагоре и надолу дори тогава, когато не е необходимо.

Силата на Powertronic е най-вече на труден терен, но не и на асфалтирани пътища. В режим на твърда връзка шестте й предни предавки имат обхват от само 6,2, докато при освободен автоматичен режим тази стойност достига 13,0.

Дори в комбинация с по-дългото главно предаване от 3,61 обаче това не е достатъчно за постигането на тяга от повече от 16,5 тона. И макар на първа предавка максималната скорост да достига 16 км/ч, няма опасност от прегряване на кутията – тогава електрониката преминава в авариен режим и оставя маслото на автоматичната трансмисия да се охлади.

При движение със скорост 65 км/ч двигателят работи на не толкова високите 1200 оборота на най-висока предавка. Но Powertronic си остава опция за често или дори спорадично използване на свръхтежък терен. Цената е значително по-висока от тази на механичната трансмисия или на I-Shift, а теглото от 450 килограма ограничава товароносимостта.

Текст: Михаел Керн
Снимки: Volvo Trucks