Фреди Спенсър

Агресивна стойка на тялото, късно спиране, рано отваряне на газта, много пързаляне... Това са образите, които изкачат в паметта ми, когато се сетя за бързия Еди. Той бе един от първите в клас 500, който започна да води този стил на пилотиране до екстремното.

Всеки един шампион в тази категория е изключителен, но въпреки това, някак си Фреди Спенсър се разграничава от другите. Фреди показа нова класа, разби много рекорди и поведе кариера във висините на моторспорта, а след това също толкова бързо реши да напусне спорта.

Едва на 21 години - толкова невероятно рано, той бе коронясан за най-младия Световен Шампион в клас 500 куб. см. Освен това той стана първият шампион на Хонда в този клас, олицетворявайки начинанието на пилоти като Майк Хейлууд, който в миналото се опитваха да спечелят с Хонда. Това бе нова страница в историята на Хонда, която доведе по-късно до много други шампиони - Еди Лоусън, Уейн Гарднър, Мик Дуън, Алекс Кривие, Валентино Роси... Тази първа шампионска титла издигна японския производител в елита на световния мотоциклетен спорт.

Една стара мъдрост казва, обаче, че висините винаги биват следвани от пропадания. Бързият Еди, за съжаление нямаше късмета да продължи кариерата си по начина, по който я започна в свежата си младост.

Но въпреки това, всеки гледал негови състезания, не ги забравя. Неговият контрол над машината бе феноменален. От стартиране от пол позиция и пълна доминация, в която пилоти като Еди Лоусън могат най-много да се борят за втората позиция, до ожесточени битки за всеки сантиметър от трасето.

Движението на бързия Фреди с машината напомняше на танц - цели 185 конски сили с ужасните (сравнени с днешните) гуми от началото на 80-те години. Това значи машина човекоядец, която винаги иска да се пързаля, да подскача на задното колело и приплъзва предницата на ръба на блокира и голямо падане. Спенсър бе известен с това, че някак си успяваше да запази своето самообладание една идея повече от своите конкуренти в подобни ситуации. Може би затова неговата техника на моменти бе ненадмината и така печелеше пол позиции, състезания и борби на трасето. А от последните имаше много.

Но ако започнем от самото начало на историята, Фреди Спенсър е още един от американските състезатели, започнали своята кариера много рано, още в ранните си училищни години на кросова писта. Там американските състезатели печелят предимството да контролират мотоциклета на ръба на сцеплението. Това е една тайна, която дори Валентино Роси описва, че я е използвал. Малцина знаят, че Доктора например прекарва голяма част от лятото си на кросов мотоциклет на един от плажовете в Италия, наречен Кариерата, където тренира инстиктите за пързаляне на мотоциклет. Така най-ефективно се отработват техники като контролирането на пързаляне на лимита, ъгъл на атакуване на завой при прилъзване и т.н.

Благодарение на подкрепа от семейтвото си, Фреди Спенсър става професионалист на 16 години. По това време той вече е имал усета не само да върти бързи обиколки, но и да се състезава колело до колело, да се концентрира на състезания и дори да печели шампионати.

Година по-късно печели титлата от шампионата за нови състезатели Novice от тогавашния формат на АМА Супербайк в Америка. Това му носи една изключително важна подкрепа - тази на прогресиращия брилянтен Японско-американски инженер - Ърв Канемото. Това е име, което стои зад успеха на хора от статуса на Еди Лоусън, Лука Баделора, Макс Биаджи, а от последните години работи с Ники Хейдън и все още е обвързан с тима на Хонда и Дани Педроса. С тази силна подкрепа в лицето на професионален отбор, Фреди Спенсър започва да печели не само с ултра бързите за годините си Yamaha TZ 250, но и с големите мотоциклети на Дукати и Кавазаки в клас Супербайк. Това дава възможност на младежа да се научи да контролира огромната мощност. Мисля, че това е един от основните фактори, които са направили стила му на пилотиране толкова адаптивен. Факт е, че понякога Фреди Спенсър е имал до 10 (!) състезания на ден, без много шансове за почивка, на мотоциклети, единственото общо между, които е, че имат по 2 колела.

Както при всяка успешна кариера, и тази на Фреди Спенсър е белязана с малко късмет. Благодарение на контузия на Майк Боулдуин се отваря място в американския тим на Хонда в Супербайк шампионата, които залагат на младока за заместител. Този хазарт се оказва повече от печеливш: Фреди спенсър печели първите си две състезания!

До 1982 година Спенсър печели състезание след състезание и изумява всички с крехката си възраст и солидните си пилотски умения. Година по-рано, той прави първото си състезание отвъд океана заедно с американския тим, който стават сензация. Негови съотборници са величията Еди Лоусън, Кени Робъртс и Ранди Мамола. Само за няколко години, от малки писти в Щатите, бързият Еди показва защо го наричат така и се намира в компанията на най-добрите пилоти в света.

Прогресът му до клас 500 в Мото Гранд При е напълно естествен. Късметът отново е важен, защото това е годината, когато Хонда отхвърлят проекта за овални бутала (NR 500) и го заменят с много по-прост за управление и настройка мотоциклет. Фреди показва пристигането си в ГП с 4 рекорда на трасета, 2 победи и 3-то място в шампионата! На новакът му липсва малко постоянство, но отново показва, че може да намери лимита на мотоциклет невероятно бързо. Сега единственото, което му остава е да намери постоянството да бъде на подиума достатъчно дълго, за да спечели шампионата! Това е фаза, през която са минали толкова много шампиони, включително Мик Дуън, Валентино Роси, Кейси Стоунър...

1983 остава в сърцата на феновете като една от най-оспорваните битки за шампионата. Старият шампион Кени Робъртс не иска да пусне титлата си все още, а новакът Фреди Спенсър както винаги е готов да кара на лимита, лакът до лакът с големите шампиони без видимо чувство на притеснение. Сезон 1983 се състои от 12 състезания, а битката не свършва до последните обиколки на последната надпревара, където след упорита борба с Кени Робъртс, бързия Фреди си осигурява най-престижната титла в мотоциклетния свят.

Америка ликува, по-това време Фреди има вече милиони фенове по цял свят. Независимо колко бързо или рано, това име превзема света!

За съжаление следващата 1984 не се оказва същата. Фреди показва своята незрялост в работата с отбора и развитието на мотоциклета, който въобще не е това, което трябва да е. Всъщност това е първият мотоциклет от легендарната серия NSR и е изпълнен с неточности и не е на фазата на развитие за участие в Световния шампионат. На Нюрбургринг дори Фреди изумява Хонда като предпочита да кара своя стар мотор. Символичен е и факта, че едно от колелата се саморазрушава по време на тренировката преди първия старт на 1984!

През 1985 година обаче нещата изглеждат по различен начин. Този път той не кара само страхотната Хонда 500, но и чисто новата серия NSR 250. През тази година Фреди Спенсър е бърз, невероятно бърз, по-бърз от всекиго и в двата класа на мотоциклетната Гранд При. Той прави нещо невероятно, печели и двете титли в Мото ГП, триумф, който оттогава не е повтарян и в модерните състезания шансът нямаля с всеки изминал сезон. Подобен триумф не е правен от далечната 1972, когато Агостини печели Кралския клас в комбинация от този от 350 куб. см.

Така Фреди Спенсър става от един от най-успешните пилоти в историята...едва на 23 години! За съжаление, характерът му е такъв, че той търси по-различни емоции в по-късния си живот. Дори по-време на състезателната си кариера, той често казва, че не се вижда да се състезава с мотоциклети дори след няколко години. Така след още два не особено успешни сезона, Фреди Спенсър се отказва от света на състезанията през 1988 година. Многото контузии претърпени през годините, намалената физическа възможност, увеличаващото се напрежение и изискване за атлетичност спомагат за загубата на мотивацията на младия шампион.

Но през тази кратка кариера, звездата наречена Фреди Спенсър гори ярко. За 23 години, той се превръща в един от най-успелите мотоциклетни състезатели на всички времена. А след това, бързият Фреди основава училище за състезатели в Лас Вегас. Той все още се занимава с това, всеки с достатъчно време и финанси, може да посети великия шампион в Щатите и да прекара седмица в скоростни уроци, как да се кара мотоциклет на лимита. А уроците идват от пилот, който само преди 20-тина години бе най-бързият моторист на планетата.