Блестящата идея на Sachs

Роудстър - понятие което задължително свързваме с хладен ветрец в открит кабриолет. Неизбежно пред очите ни изниква ухаеща лула, кожена шапка и бял копринен шал. А как тогава би изглеждала традиционната картина при новия мотоциклет-роудстър на известната марка Sachs. Неизбежният шал... да, кожената шапка може да се замени с предпазния шлем, а лулата просто ще пропуснем. Важното е, че с това уникално творение, усещането стои над всичко. Човек се освобождава от обичайните изисквания за динамика, ускорение, спирачно усилие и просвет до пътя.

Sachs Roadster 800 е умело съчетание на класически елементи с модерен дизайн. С новата идея - “мотоциклет -роудстър” създателите се стремят да “изтласкат от пистата” класическите машини Cruiser и Chopper. Главният конструктор Хартмут Хун и дизайнерският екип са си поставили за цел да очароват любителите на “високото кормило”. Тяхната философия обединява непринуденост и спокойствие със свръх-модерна техника, перфектна ергономия и високи динамични показатели.

Неповторимо удоволствие за водача, яхнал ниската седалка (770 мм) и хванал уверено високото кормило е да управлява с лекотата тежката (228 кг) машина.

“Sachs на 2000-та година” ве­че се задвижва от дву­цилин­дров агрегат. До момента специалистите от Нюрн­берг предлагаха само 125- и 650-кубикови едноцилиндрови мотоциклети. Решителна, но важна крачка напред. Двигателят е взет директно от доказалия високи качества японски Chop­per - Suzuki In­truder VS 800. Двата цилиндра на V-образния мотор с водно охлаждане са разположени под ъгъл 45 градуса. Га­зо­разпределителният меха­ни­­зъм включва по 4 клапана на цилиндър с кобилици и два разпределителни вала, задвижвани от верига. Работният обем е 805 см3, а диаме­тър­ът и ходът на буталата - 83 мм х 74.4 мм. Както при всички съвременни машини от висок клас, и тук се използва мазилна уредба със сух картер. Агрегатът се захранва от два карбуратора на фирмата Mikuni с диаметър на дифузьора 36 мм. Запалването е безконтактно транзисторно. Зада не се сгорещява много “сър­цето на германеца”, в предната част на рамата е монтиран огромен охладител, облечен в елегантен спойлер. Типично по немски е помислено и за околната среда. Ситема за вторично обедняване на горивната смес с въздух, намалява вредните вещества в отрабатените газове. Петстепенната скоростната кутия е същата както при японския мотоциклет. Благодарение на съединител с хидравлично задвижване, превключването става леко и прецизно. Задното колело се задвижва чрез кардан.

Двойна рама от стоманени профили изгражда “мощния” скелет на “германеца”. Предната телескопична вилка (Upside-down) е с диаметър 40 мм и свободен ход - 120 мм. Задното окачване включва двустранен шарнир с два регулируеми аморти­сьора (ход 108 мм).

Роудстърът наистина е съвършен. За разлика от “японеца”, с който имат един­ствено общо “сърце”, мо­же да се управлява дори с една ръка. Реагира “послушно” на всяка команда от страна на квалифициран пилот. При бърза смяна на центъра на тежестта, мотоциклетът не изпитва никакви трудности да следва зададената посока, а ходовата част позволява голям наклон на машината при навлизане в завой. Не трябва да се забравят и огромните като мексикански шапки спирачни дискове (320 мм), които при нужда буквално “заковават” машината за пътя. Едновременно с това спирачната система е изключително чувствителна и прецизна. Необяснимо защо Sachs използва за задното колело морално остарялата конструкция със спирачен барабан. Вероятно го е “притиснала” носталгията.

Дизайнерите са вложили твърде много фантазия в разработването на външния вид. Той изцяло отговаря на характера на машината. Още при пръв поглед усещането за недостижима сила и огромен интелект, завладяват страничния наблюдател.

Срещу доплащане (базисна цена около 15 хил. ДМ) мотоциклетът може допълнително да бъде оборудван с редица екстри - от предпазно стъкло и комплект елегантни куфари, до отопляеми ръко­хватки и електронна осигуровка срещу кражба.

Това “изобилие” от отлични качества, карат човек да си мечтае за далечни пътища и нови срещи. Недоста­тъци има, но кой ли е безгрешен. Успокояващото боботене на 800-кубиковия двигател предава на водача “приятни” вибрации. За един истински моторист, усещането да “потраква зъби” може да е неповторимо, но според специалистите, то­ва е груба конструктивна грешка. На фона на “изобилие” от съвършенство, тази дреболия може да се “преглътне”с лекота.

Александър АТАНАСОВ