Един модел, само за маниаци - Mitsubishi Debonair V 3000 Royal AMG

В днешно време AMG се употребява почти автоматично като допълнение към Mercedes-Benz. Преди да се превърне в синоним на тевтонската автомобилна свръхмощ обаче, тунинг ателието има някои “изневери”, за които историята рядко си спомня. Една от тях се случва през 1986-а, в разгара на японския автомобилен бум, когато Mitsubishi слага край на 22-годишната успешна кариера на Debonair.

Най-големият и престижен модел на компанията се появява през 1964 г. Той, разбира се, има задно предаване, от което японците решават да се отърват в полза на повечето полезен обем в купето и най-вече на задната седалка. За да подсилят юначния имидж на флагмана си, от Mitsubishi търсят помощта на AMG, върху която Mercedes-Benz все още няма пълен контрол.

Заслугата на германците за превръщането на Debonair в “нещо по-така” се изчерпва в доставката на не особено елегантен аеродинамичен пакет, странен волан и джанти. Купувачът обаче може да се хвали наляво-надясно с емблемите AMG и да печели завистта на собствениците на “обикновения” модел. Трилитровият V6 остава без изменения и може би това е за добро, тъй като седан с предно предаване, тегло от 1 620 кг и мощност над 200 к.с. не е най-безопасното возило на пътя. За да подчертаят специалния имидж на “тунингования” си флагман, от Mitsubishi подготвят няколко коли за участие в полицейската драма “Горила”, изпълнена с бесни преследвания.

Независимо от удареното немско рамо и активния маркетинг обаче, Debonair AMG се оказва пълен провал. Специалната версия струва 4.516 млн. йени, а не предлага абсолютно нищо смислено в повече от стандартния модел. Най-голямото Mitsubishi и бездруго разполага с купища глезотии, включително и електронно регулируемо на височина и твърдост окачване. Именно заради смехотворно ниския брой продажби обаче днес японско-германския седан е абсолютна рядкост и шансовете да бъде видян на живо клонят към нула.

Въпреки пазарния неуспех от Mitsubishi продължават сътрудничеството с AMG. В края на 80-те германците подготвят по-мощна с 30 к.с. версия на Galant. Макар и посрещнат с положителни оценки от специалистите, този автомобил също се проваля, тъй като е по-бавен от серийната топмодификация AWD VR4. През 1990-а пък на AMG е поръчан удължен със 150 мм вариант на Debonair. Той не успява да се справи срещу Nissan Cedric Brougham и окончателно слага край на флирта между “Трите диаманта” и знаменитото днес тунинг ателие на Mercedes-Benz.