Холивудската класика Kaiser-Darrin

Малцина биха дръзнали да светотатстват, преработвайки огромен Packard, така че той да се превърне в горещ роудстър. Има обаче един американски дизайнер, който вече е правил това. Фамилията му е Дарин, а призванието му е да създава екстравагантни автомобили. В своята богата конструкторска кариера Дарин е създал много поръчкови модели, предназначени за богати френски аристократи или холивудски звезди. Той, обаче ще остане в историята с едно творение, което е смятано за връх в неговата кариера - спортният шедьовър Kaiser-Darrin.

Възходът на малкото холивудско ателие на Дарин започва след края на Втората световна война. Дотогава дизайнерското студио няма поръчки, но след 1945 година ситуацията се променя коренно. Дарин получава поръчки за изработка на каросерии дори от Cadillac и Lincoln. Година по-късно перспективният конструктор получава предложение от братята Леман (богати банкери) да конструира изцяло собствен автомобил с техни пари . Целта на братята е Дарин да създаде модел, който да е евтин и да се продава в супермаркетите.

Първоначално Дарин не подхожда сериозно към идеята, но впоследствие приема. Проектът му така и не вижда бял свят, но докато работи при братята Леман се запознава с Джоузеф Фрейзър, който по това време е партньор на Хенри Кайзер - собственик на голямото предприятие Kai­ser Industries. Така Дарин започва да практикува при Хенри Кайзер това което му се отдава най-много - конструирането на нестандартни автомобили. Именно там се появява и шедьовърът Kaiser-Darrin.

Автомобилът е с моделен номер 161, цифра отговаряща на работния обем на двигателя в кубически инчове. Проектът на колата се ражда в ателието в Холивуд. Верен на принципите си продължава да използва стъклопласти вместо метал. Този път лекият материал пасва идеално на спортната осанка на автомобила. Панелите са изцяло изработени от фибростъкло, а начинът на отваряне на вратите остава запазена марка на Дарин. Двуместният роудстър естествено е с две врати, които обаче нито се вдигат нагоре, нито са закрепени за средната колонка, а влизат леко навътре, плъзгат се напред и се скриват под предния калник.

През 1954 година започва серийното производство на Kaiser-Darrin. Няколко месеца по-късно двигателят е подменен. Новият агрегат е продукт на компанията Willys и е по-мощен от първоначално монтирания с 20 к.с. Този мотор обаче също се оказва слаб за спортния роудстър, тъй като с него автомобилът развива само 160 км/ч. За сравнение, аналогичният Chevrolet Corvette, произвеждащ се по същото време е оборудван с агрегат с мощност 150 к.с. и достига максимална скорост от 230 км/ч. На всичкото отгоре Chevrolet-а е по евтин с около $ 150, сума доста значима за 60-те години.

Въпреки някои недоста­тъци, Kaiser-Darrin изглежда прекрасно и е смятан за класика. Днес маниашката кола е изключителна рядкост и цената є е доста висока, тъй като вследствие на безпощадната конкуренция Kaiser-Darrin бързо е спрян от производство. Автомобилът е изработен едва в 455 екземпляра, след което остава само спомена. Така завършва историята на един красив спортен автомобил, който просто не се е “родил” в подходящото време и може би на подходящото място. Благодарение на късия си живот обаче, днес рядката антика е много ценна и е при­тежание само на богати колекционери.

Радослав Славчев
[email protected]