Британският куршум

Aко попитате човек, определящ себе си като автомобилен специалист, къде по света се произвеждат най-атрактивните спор­т­ни автомобили, безспорно в списъка от държави ще присъства и Великобритания. Островната империя отдавна се е превърнала в рождено кътче за не един расов представител на четириколесните удоволст­вия. Този път ви предстои среща с “британския куршум” на 70-те години - Triumph TR7. За мнозина, които свързват английската марка преди всичко с производството на класически мотоциклети, може би ще е интересно да научат, че в определен период от време британците жънат сериозни успехи и при спортните возила.

Съвременниците Triumph TR7 го определят като “автомобила на бъдещето”

Когато преди малко повече от тридесет години - през 1971 година - от ковейерите на Triumph слиза първият екземпляр от серията TR7, той има твърде малко общи черти със своите предшественици. Всъщност TR7 се различава от всичко останало, движещо се по пътищата тогава.

В основата на атрактивния и изключително напредничав дизайн за 70-те години стои фирмената политика на Triumph и промените в американското законодателство, които настъп­ват през този период. Конгресът приема постановление, по силата на което всички возила от спортен клас трябва да разполагат с броня, която да гарантира невредимостта на предницата при сблъсък с 5 мили в час (8 км/ч)... Фиксирани са също така минималната височина, на която трябва да е разположена бронята, както и някои изисквания за фаровете. Същевременно с това витаят слухове, че от съображения за сигурност откритите возила ще бъдат забранени. Наличието на подобни условия налага на Triumph да се откаже от първоначалната си идея за двуместно кабрио. Британците решават да пуснат на пазара закрито купе, предназначено основно за Северноамериканския пазар, което предопределя и дизайна на англичанина.

Шеф на дизайнерския екип е Харис Ман

Специалистът, който преди това работи за сту­диото Austin-Morris, успява да съз­даде наистина ярка идентичност за TR7, с каквато едва ли би могъл да се похвали някой от предшествениците. ТR4 e съз­даден в ирталианското Michelotti Studio, а моделът TR6 e разработка на Karmann в Германия. Тriumph TR7 обаче остава изцяло “домашен” специалитет и според създателя си трябва да се превърне във флагман на автомобилите от новата ера. Различията с останалите му четириколесни събратя са очевидни - широка, масивна и “плоска” предница, контрастираща с високата, силно скъсена задна част. Клиновидната форма при возилата от този клас скоро ще навлезе на мода и в други компании... Широките и устойчиви брони напълно покриват изискванията на американския пазар, където британците смятат да предизвикат фурор.

Още от самото начало създателите на Triumph TR7 предлагат на клиентите си възможност за избор между три агрегата с различна мощност. Най-слабият е скрил в себе си едва 76 кончета, а най-големият предлага далеч по-приличните 105 конски сили. И трите двигателя са снабдени със система за директно впръскване на горивото, разработена от Bosch (L-Jetronic System). Максималната скорост, която може да се достигне с най-мощния двигател е 175 км/ч. До 1977 година Triumph TR7 е оборудван с четиристепенна механична скоростна кутия. Отпред и отзад се залага на гуми с размер 175/70 ZR 13. С монтирането на петстепенна трансмисия обаче конструкторите обуват любимеца си и с по-голям размер обувки - 185/70 ZR 13. През същата година с помощта на италианците от Michelotti англичаните излизат на пазара и с кабрио-версия, която бързо печели симпатиите на клиентите. Всъщност тя остава и най-популярната, чак до наши дни. Днес с повечко късмет и усилено търсене може да се сдобиете с подобно возило - при това на невисока цена. Запазените екземпляри се харчат за около 6-7 хиляди евро.

Станислав Гавазов
[email protected]