Икономиката на Тайван страда от ниско заплащане на труда

През последното десетилетие средният ръст на месечните заплати в производството, промишлеността и сектора на услугите в Република Китай е по-нисък в сравнение със страни като Южна Корея, Сингапур и Хонконг .  

Усилията на предишната администрация за повишаване на заплатите се оказаха напразни, тъй като икономическият растеж на Тайван винаги е бил движен от износа, а не от вътрешното търсене. По-високите заплати означават увеличение и на разходите, което би могло да навреди на конкурентоспособността на експортните цени.

Но означава ли това, че заплатите трябва да бъдат потискани в страни с високи търговси зависимости и експортно ориентирана икономика? Това, разбира се, не е така. Сингапур и Хонконг са много по-зависими в това отношение от Тайван, но също така имат и далеч по-високи заплати и нива на икономически растеж.

Проблемът с недостига на работна ръка в Република Китай се е влошил  значително.  От Наци-оналния съвет за развитие заявиха, че страната може да губи по 180 000 работници всяка година в бъеще.

Теоретично погледнато, именно този недостиг би следвало да е достатъчно силна предпоставка  за увеличаване на възнаграждението на работещите. Въпреки това обаче, индустриалният сектор  като че ли не е склонен на такава стъпка, което принуждава правителството да допусне значителен брой чуждестранни работници, което на свой ред още повече изостря проблема.

Когато броят на чуждестранните работници надвишава 600 000, но индустриалният сектор продължава да настоява правителството да осигури още работна ръка, то трябва да се запитаме в каква е причината икономическият растеж на страната да е осезаемо по-малък от този на редица други азиатски конкуренти.

Отговорът в този случай се крие в самия въпрос. Ниското заплащане не е в състояние да привлече качествен човешки капитал, а същевременно е налице и  неследването на логиката на икономиката, а именно: оптималното използване на ограничените ресурси. Оттук произтича и изводът, че Тайван се нуждае от смяна на парадигмата, от смяна на поризводствената и индустриална структура.

Американският академик и автор Майкъл Портър при посещение в Тайван преди две години посочи, че по признака „обща конкурентоспособност“ страната се класира на 18-то място сред 144 страни и на 60-то място, що се отнася до заплащането на труда. Той подчерта още, че за успеха или неуспеха на икономическите политики не бива да се съди единствено по инвестициите и износа.

Като адекватна мярка  на проблемите е инициативата на новата администрация да разработи плана „пет плюс две“ иновативни индустрии, която е в състояние значително да подобри положението в страната, но належаща и основна остава и задачата за обновяване на съществуващите индустрии.