В България не останаха даже работници за износ

Строителни работници, готвачи, болногледачи - все повече българи се ориентират към западноевропейските държави. Те се надяват, че там ще получават заплати на светло, бонуси за добре свършена работа и не на последно място - синдикална защита. През последните години най-предпочитаната дестинация е Германия. Според данни, предоставени от българската Агенция по заетостта, пикът на търсещите работа във Федералната република е бил през 2017 година. И днес обаче трудовата миграция в посока Германия продължава, макар и с по-слаби темпове.

Агенцията по заетостта, като член на европейската мрежа за трудова мобилност EURES, публикува на специализирания си сайт www.eures.bg предложения на работодатели от ЕС, в т.ч. и от Германия, които търсят български работници и специалисти за наемане в различни сфери на бизнеса. Така държавното ведомство влиза в ролята на трудов посредник между европейските работодатели и българите, които търсят работа по обявените в EURES-мрежата позиции. Извън нея има още десетки фирми, които предлагат работа в чужбина - списъкът на лицензираните може да се намери на сайта на Агенцията по заетостта

Какви работници търси Германия

В България германските предприемачи използват услугата EURES най-вече когато търсят работници с по-ниска и средна квалификация - за работа в туризма и гастрономията (сервитьори, готвачи, камериери, рецепционисти и пр.), в транспорта - като шофьори на камиони, мотокари, пътна строителна техника, в областта на строителството и др.

Обявите за работа в EURES са много по-изчерпателни, отколкото другите предложения за работа, публикувани в български сайтове. Така например в обявата за шофьор на камион се посочва, че освен брутната заплата от 2000-2100 евро, работникът ще получава порцион от 12 евро на ден, бонуси за икономично и добро шофиране до 1.25 евро/час, както и надбавки за нощен труд (+ 15%) и надбавки за извънреден труд (+ 25%). Именно към тази обява за работа е проявен и особено голям интерес.

Проверка на Дойче Веле на сайтове, предлагащи подобни позиции в България, показа, че на много места въобще не е посочен размерът на заплащането. То просто е определено като "добро". А там, където го има, е в рамките на 1200-1500 лева (613-766 евро). Често не се упоменава дали е бруто или нето. Не се посочва и нищо за бонуси или други допълнения към заплата. Типична за българските работодатели практика, които често залагат повече на санкциите, отколкото на бонусите. Малцина са българските фирми, които осигуряват хранене, фирмен транспорт, както и финансова или друг вид компенсация за извънреден труд. Азбучен ще остане случаят с миньорите в Бобов дол от 2014 година: тогава те получиха от работодателя си Христо Ковачки ваучери за храна вместо заплати и бяха принудени да ги харчат в негови супермаркети, а в тях имаше твърде беден асортимент на хранителни стоки.

Но да се върнем към обявите на германските работодатели. Голям е интересът и към друга позиция - "продавач/продавачки в месарски магазин". Брутната заплата е между 1850-2400 евро, има и предвидени бонуси. В България до момента с най-добро име - заради заплащане, уредени бонуси и работен климат, се ползва търговската верига Lidl, която единствена от големите вериги на пазара обяви в края на м.г. средните заплати и осигуровки на служителите си. За 2017 година средната брутна заплата там е била 1721 лева (близо 880 евро) - доста по-висока от средната брутна заплата за страната - 1060 лева (около 542 евро). На сайта на компанията могат да се намерят обявените позиции за работа, почти всички от които са за касиер-продавачи, както и предлаганите възнаграждения.

Чрез българската Агенция по заетостта германските работодатели търсят и други работници. Например: техници на санитарни и отоплителни инсталации и климатична техника - с "първоначална заплата" от 1850 евро; мотокаристи срещу 1690 евро за първите 3 месеца и 1943 евро след третия месец и възможна премия до 556 евро месечно; специалисти склад и логистика, където стартовото заплащане през първите три месеца е по 1690 евро, а след третия се покачва с 250 евро, с гарантирана премия до 1500 евро всеки месец и по 11.5 евро за всеки допълнителен час работа.

Работодателите от ЕС, използвали посредничеството на българската EURES мрежа през 2019 година, търсят основно квалифицирани работници в производството - като монтажници, шлосери, шлайфисти, дърводелци. Посочената за тях бройка е най-голяма - 556. Кандидатите обаче са били малко над 130, въпреки че заплатите стигат до 2000 евро нето. Все така се търсят и бояджии, заварчици, ел. техници и механици, шофьори на камиони, готвачи, камериерки, рецепционисти, сервитьори.

През 2019 кандидати почти няма

От началото на 2019 година не се наблюдава наплив на кандидати за работа в Германия, констатират от Агенцията по заетостта. Българите, кандидатствали за обявените 1720 работни места чрез мрежата EURES за периода от 1 януари 2019 - 15 ноември 2019, са 684, като голяма част от тях не са били одобрени. Причината е, че не отговарят на изискванията на работодателите. По линия на Агенцията по заетостта и EURES от началото на 2019 в Германия са устроени на работа 147 български граждани. От тях 51 души са помощен и обслужващ персонал, 30 души работят в селското стопанство, 19 - в строителството.

За сравнение: през 2017 година, когато особено много българи са се устроили в Германия, са били предложени общо 661 свободни работни места от германски работодатели по линия на EURES. За тях са кандидатствали 1103 български граждани.

Явно през 2019 година в България вече няма достатъчно работници даже и за износ.