ЕЦБ: България полага усилия за Еврозоната

България е предприела значителни стъпки за присъединяването към ВM-II. Това се казва в доклада на Европейската централна банка за конвергенцията от юни 2020 г., предаде БГНЕС.

Документът се изготвя на всеки две години и отчита напредъка на държавите, останали извън Еврозоната, сред които е и нашата страна.

От ЕЦБ припомнят, че София е подала официално заявление за включването в механизма ВМ ІІ през 2019 г. България „предприе значителни стъпки що се отнася до поемането на ангажименти за политиките, насочени към присъединяване към механизма в близко бъдеще. През референтния период на изследването на конвергенцията българският лев остана фиксиран към еврото по курс 1,95583 лева за 1 евро в условията на паричен съвет“, се казва в документа.

„България пое редица ангажименти в сфери на политиката, които са от особено значение за безпроблемното участие във ВМ ІІ. Като се имат предвид крайните дати за икономическия анализ в доклада, пълна оценка на въздействието на пандемията от коронавирус (COVID-19) върху процеса на конвергенция ще бъде възможна едва в следващия доклад през 2022 г.“, отчитат от ЕЦБ.

Като плюс е посочено, че у нас са отчетени най-ниските дългосрочни лихвени проценти.

По критерия за ценова стабилност съответствието в разглежданите държави се е влошило в сравнение със състоянието, отразено в предишния Доклад за конвергенцията. „България, Полша, Румъния, Чешката република и Унгария отчетоха темп на инфлация доста над референтната стойност от 1,8%, докато в Швеция той бе под нея, а в Хърватия – много по-нисък. През следващите години се очаква инфлацията да се понижава в повечето от разглежданите държави. През 2020 г. се очаква дефлационният натиск да бъде обусловен от рязкото поевтиняване на петрола“, се казва в доклада.

Друг важен фактор за устойчивостта на конвергенцията с течение на времето все така е качеството на институционалната среда. С изключение на Швеция качеството на работа на институциите и управлението е сравнително ниско в разглежданите държави, особено в България, Румъния, Хърватия и Унгария.

В никоя от разглежданите държави правната рамка все още не е в пълно съответствие с всички изисквания за приемане на еврото, заключават от ЕЦБ.