12 Юни, 2024 19:10 2 274 7

Ще последват ли САЩ и Великобритания европейския пример

  • ецб-
  • лихви-
  • сащ-
  • великобритания-
  • европа

Лихвите на Стария континент тръгнаха надолу. Очаква се САЩ да направят това най-късно в началото на есента

Ще последват ли САЩ и Великобритания европейския пример - 1
Снимка: ЕРА/БГНЕС

След като рязко повишиха разходите по заеми през последните години, за да се опитат да потушат растящите цени, редица страни по света сменят скоростта. През миналата седмица Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви първото си понижение на лихвения процент от 5 години насам, като понижи основния си лихвен процент по заеми от най-високото ниво за всички времена от 4% до 3,75%.

Това дойде ден след като Канада предприе подобна стъпка и последва вълна от подобни ходове през последните месеци от страни, включително Швеция, Швейцария, Бразилия и Мексико.

Длъжностни лица във Великобритания и САЩ, където разходите по заемите сега са най-високи от години, се очаква на среща през този месец да се въздържат относно всякаква корекция на лихвите надолу. Много анализатори, обаче са на мнение, че корекцията е неизбежна и ще се случи, ако не през лятото, то най-късно в началото на есента.

Това е знак, че глобалната битка срещу инфлацията, предизвикана от пандемията, навлиза в нова фаза, тъй като в някои от най-големите и най-силно засегнатите икономики се натрупва надежда, че инфлацията на цените на стоките и услугите най-накрая е овладяна.

„Това е важен ход. Преминаваме през друг етап“, каза Браян Коултън, главен икономист във Fitch Ratings.

Само преди няколко години централните банки по цял свят повишаваха агресивно лихвените проценти, надявайки се, че по-високите разходи по заеми ще натежат върху икономиката и ще облекчат натиска, тласкайки цените.

Движенията бяха необичайно синхронизирани, в отговор на глобалните проблеми с веригата на доставки и шокове за хранителните и енергийните пазари, които доведоха до скок на цените по цялсвят.

Тази координация избледня през последната година и стана по-променлива.

В еврозоната, Обединеното кралство и САЩ – икономики, които не са имали проблеми с инфлацията в продължение на десетилетия, служителите поддържат модел на задържане, поддържайки лихвите на високи нива от десетилетия.

Решението на ЕЦБ е декларация за увереност, че тенденциите се движат в правилната посока, каза Ема Уол, ръководител на инвестиционните проучвания и анализи в Hargreaves Lansdown.

„Това, което централната банка казва днес, е, че въпреки че инфлацията не спада по права линия, тя може да бъде докарана до целевото ниво от 2%", казва тя.

В еврозоната инфлацията сега възлиза на 2,6%, докато в Обединеното кралство е спаднала до 2,3%, което е много по-надолу от пика от над 11% в края на 2022 г.

В САЩ предпочитаният от Федералния резерв измерител на инфлацията, индексът на личните потребителски разходи, е спаднал до 2,7%.

Все пак Федералният резерв, който беше начело на преминаването към по-високи лихвени проценти, се придвижи предпазливо, отразявайки опасенията, че напредъкът по въпроса може да е спрял и че по-силният от очаквания растеж и големите държавни разходи може да направят разрешаването му по-трудно.

„Икономиката на еврозоната е на различно място от САЩ“, каза Яел Селфин, главен икономист в KPMG.

Засега много анализатори прогнозират поне едно, ако не и повече намаления на лихвените проценти в САЩ, еврозоната и Обединеното кралство тази година и още през 2025 г. Подобни ходове биха донесли облекчение на бизнеса и домакинствата, които искат да вземат заеми. Но анализаторите казват, че пътят надолу за лихвите вероятно ще бъде по-бавен от очакваното.

Ако централните банкери намалят лихвените проценти твърде бързо, те рискуват да отприщят вълна от икономическа активност, която да накара цените отново да се повишат.

При обявяването на намаляването на лихвените проценти през миналата седмица, ЕЦБ се опитваше да стои настрана от обещаващи бъдещи действия, отбеляза Марк Уол, главен икономист в Deutsche Bank. „Изявлението вероятно даде по-малко насоки, отколкото можеше да се очаква, за това какво следва“, каза той.

"В еврозоната силите, които поддържаха лихвите ниски преди пандемията, включително по-бавния растеж и застаряващото население, вероятно ще се появят отново, като в крайна сметка ще ги върнат по-близо до нулата", каза Джоузеф Ганьон, старши сътрудник в Института за международна икономика Питърсън.

Но той каза, че е малко вероятно САЩ да видят връщане към свръхниските разходи за заеми, които преобладаваха през десетилетието след финансовата криза, посочвайки отчасти големи бюджетни дефицити, които вероятно ще продължат натиска върху лихвите.


Поставете оценка:
Оценка 1 от 2 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Гориил

    13 2 Отговор
    Говорим за опит за форсиране на събитията. Намаляването на ставките се случва противно на логиката. Като намаляват лихвените проценти, централните банки ще ускорят инфлацията и ще подкопаят социалната устойчивост.Всъщност няма обективни предпоставки за намаляване на дисконтовите проценти.

    Коментиран от #3, #5

  • 2 Фалиралите

    7 2 Отговор
    Трябва да вдигат ставките дори, не да ги свалят.. Няма шанс тази година. Ще духат супата докато не стане ледена
  • 3 Аз Кочо

    8 2 Отговор

    До коментар #1 от "Гориил":

    Съгласен.

    Това е временно намаляване и вероятно Фед ще свали с 0.25 септември.

    В сащ има избори през ноември както и в Европа сега.

    И на двата континента инфлацията в услугите расте.
  • 4 целта

    4 1 Отговор
    А мобе би точно това е целта - да ускорят инфлацията и подкопаят социалната устойчивост? Нали имаха план за зануляване, промяна на системата, Великия рестарт? :))))
  • 5 кръчмарски празнословия

    4 4 Отговор

    До коментар #1 от "Гориил":

    И кое е противно на логиката?
    Разходите на кредитите са най-високи от десетилетия.
    Очевидно този инструмент - повишените лихви вече е изчерпан.
    Световният дълг е колосален. Всяка стотна над 2% е на практика невъзможна за управление в дългосрочен план.
    Лихвените нива от 22-24 години са военновременни мерки. Успокоят ли се нещата, лихвите ще паднат драматично и по някое време отново ще стържат нулата.

    Не бил подписал дългосрочен заем на тоиз етап, ако имам възможност да избирам.

    Коментиран от #6, #7

  • 6 Аз Кочо

    5 2 Отговор

    До коментар #5 от "кръчмарски празнословия":

    Лихвите са на нива които са нормални погледнато исторически- средно

    Провери как са се движели те през годините.

    7 пр по ипотека е средна цена около която те са били през годините Даже са леко под средната.

    Цените на активите са в балон и не могат да се задържат при тези лихви.

    Цените трябва да паднат а не лихвите!

    Относно нулевите лихви, ти пожелавам успех и когато ги дочакаш ме събуди, ха ха ха
  • 7 Аз Кочо

    4 0 Отговор

    До коментар #5 от "кръчмарски празнословия":

    Какво има значение: лихвени плащания срещу данъчни постъпления.
    Не лихвените плащания във вакуум са важни, а лихвените плащания във връзка с данъчните постъпления. И инфлацията, и растящата заетост увеличават данъчните приходи. Инфлацията прави това чрез надуване на облагаемите заплати, а растящата заетост прави това чрез повече работници, които получават облагаеми заплати.

    Така съотношението на лихвените плащания като процент от данъчните приходи отговаря на въпроса: До каква степен лихвените плащания изяждат националния доход.

    През Q1 лихвените плащания като процент от данъчните постъпления спаднаха до 34,1%. Той беше 36,1% през Q3, най-високият от 1997 г. През Q4 на 2023 г. съотношението също беше намаляло. И през двете тримесечия данъчните постъпления скочиха в доларово изражение повече от лихвените плащания.

    През Q2 съотношението може да спадне още повече. И след това в Q3 и Q4 нещото ще се обърне отново и ще се изстреля по-високо.

    През 15-те години между 1982 г. и 1997 г. съотношението е по-високо от днес; а през 10-те години между 1983 и 1993 г. той варира от 45% до 52%.