Десетки родители и техните първокласници от варненското училище „Найден Геров“ излязоха на протест заради хиперактивно дете, създаващо сериозни проблеми на връстниците си. В понеделник част от възмутените майка и татковци не пуснаха децата си в класната стая от страх, че отново могат да станат жертва на момченцето, съобщава в. „Черно море“.
Директорът на учебното заведение Мария Нестева призна, че хиперактивното дете има прояви на агресия. В междучасията налитало на бой и често удряло свои съученици. Имало дори случай, в който първокласникът съборил от стола дете, то си ударило главата и било прието в болница.
„Разбирам напълно родителите и техните притеснения. Нормално е да се страхуват за здравето на децата си, но това дете трябва да учи в масово училище и да бъде интегрирано сред връстниците си", смята директорът.
Родителите твърдят, че са сезирали редица институции за проблема, но никой не обръща внимание на молбата им за помощ. За това предприемат радикални мерки, докато въпросът не бъде решен докрай.
Мария Нестева обясни, че е направила постъпки на проблемното дете да бъде назначен социален асистент, който да стои с него и да му помага по време на учебния процес. Предложила на разтревожените родители през междучасията да има дежурен учител в коридора, но те отказали. "Настояват хиперактивното момче да бъде извън класната стая", обясни директорът на "Найден Геров".
За проблема са сезирани Регионалният инспекторат по образование, общината и отдела за закрила на детето.
Четете ни и в Google News
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ккк
Хиперактивното дете
Нека опитаме да съставим портрет на хиперактивното дете. Често за такива малчугани казват, че са като на „пружини”. Като че ли винаги бързат за някъде, надпреварвайки се само със себе си. Особено непослушни са ръцете им – всичко пипат, хващат, чупят, дърпат, хвърлят. А краката? При хиперактивното дете не съществува думата „ходене”. Неговите нозе непрекъснато го носят нанякъде, догонват някого, скачат. Даже главата е непрекъснато в движение.
В старанието си да види повече детето рядко улавя същността. Един повърхностен поглед удовлетворява моментното любопитство. Любознателността не му е свойствена, рядко задава въпросите „защо”, „по каква причина”. А дори да задава въпрос, рядко изчаква отговора му. Макар да е в непрекъснато движение, детето има нарушена координация: непохватно е, при тичане се блъска в предмети, събаря играчки, често пада. Тялото му е цялото в синини, драскотини, които е невъзможно да бъдат преброени, но въпреки всичко то продължава да попада в същите ситуации, без да направи съответния извод от вече случилото му се. Като че ли това дете няма чувство за самосъхранение. Неспокойствието, разсеяността, невниманието, негативизмът са характерни черти на поведението му. Хиперактивното дете е по-импулсивно от връстниците си, много бързо променя настроението си – от неудържима радост до безкрайни капризи. Често проявява агресия. Обикновено е най-шумното сред децата, винаги е в центъра на сбиване, неразбории и всякакви други лудории. Такова дете трудно усвоява навици и не разбира много от задачите, които му се поставят. Самооценката му често е занижена. През деня не може да бъде накарано да спи, а нощният му сън е неспокоен. На обществени места веднага привлича вниманието на околните, защото иска всичко да пипне, навсякъде да се промъкне, без изобщо да се съобразява със забележките на родителите си. На родителите на хиперактивното дете не им е лесно още от раждането. От самото начало то лошо и малко спи, рано се отказва от дневния сън. С такова дете непрекъснато трябва да си нащрек, да се следи всяко негово движение. Ако сте познали себе си и детето си в гореказаното, тази статия е за вас.
Причини за появата на хиперактивност
Съществуват много мнения за причините за възникване на хиперактивността. Много изследователи отбелязват, че броят на такива деца нараства с всяка изминала година. Съвременната наука откроява няколко причини:
генетични (наследствена предразположеност);
биологични (органични увреждания в главния мозък по време на бременността, родови травми);
социалнопсихологически (семеен микроклимат, алкохолизъм при родителите, лоши условия за живот, неправилно възпитание).
Как да определите дали детето ви е хиперактивно?
Прочитайки началото на статията, не бързайте да поставяте диагноза на детето си. Хиперактивността е медицинска диагноза, която най-точно може да бъде поставена от лекар въз основа на специална диагностика и заключение от специалисти. Ние като родители можем да забележим особености в поведението на детето ни, определени симптоми и да се обърнем към лекар – невропатолог, психолог, за консултация, а след това заедно с тях да помогнем на детето си.
Ако диагнозата „хиперактивност” е поставена достатъчно рано и родителите изпълняват указанията на специалистите в училищна възраст, симптомите отшумяват. За съжаление обаче много родители твърде късно търсят специализирана помощ, когато детето вече ходи на училище и са започнали проблемите му с ученето. Рязко се влошава общото състояние и поведение на детето, губи се интерес към учебния процес, не се усвоява нужният материал, проявява се неадекватно поведение. За да определите има ли вашето дете особеностите на децата с хиперактивност, можете да се запознаете със системата от критерии, по които тя се определя:
Невнимание – налице е нарушение на устойчивото внимание (не може дълго време да се съсредоточи в интересно занимание). Обикновено детето чува, когато се обръщат към него, но не реагира. Захваща се с ентусиазъм с определена задача, но не я завършва. Има трудности в организацията на игра, учене, други занимания. Избягва по-сложни задачи и такива, които изискват умствено усилие. Често губи вещите си и забравя.
Свръхактивност – върти се, не може да се задържи на едно място, проявява безпокойство (барабани с пръсти, постоянно се движи, дори когато е в седнало положение). Малко спи, намира се в непрекъснато движение, много говори.
Импулсивност – отговаря, преди да са го попитали, не е способно да изчаква реда си, често се намесва в чужд разговор, прекъсва събеседника си. Често променя настроението си, иска всичко да стане на момента, не се подчинява на правилата при игра. Има различно равнище на изпълнение на задачи (при едни е спокойно, при други не).
Ако в доучилищна възраст детето проявява посочените признаци, трябва да се направи консултация със специалист.
За начало е добре да се консултирате с педагог, психолог, а след това и с невропатолог. Важно е да не се обърка хиперактивността с друго заболяване или с темперамента на холерика.
16:26 22.11.2011
2 Евто
22:58 22.11.2011
3 lora
Въпросния Митко от 1год. го навикват и бият, постоянно е свидетел на кавги и псувни и това е резултата...и стига с тези измислени хиперактивни глупости!!!
23:32 22.11.2011
4 Този коментар е премахнат от модератор.