68% от българите одобряват шамаросването на децата

68% от българите одобряват използването на „минимално насилие” върху децата (шамари, издърпване на ухо, пляскане).  Това показват данни от национално представително проучване на общественото мнение, проведено от НЦИОМ в началото на февреари тази година.

Интересното е, че не се регистрира възрастова специфика в отговорите. Това означава, че привърженици на подобни възпитателни мерки се срещат във всяко поколение българи.

Налице е обаче тенденция, която се отнася до образоваността на населението – колкото по-образовани са възрастните, толкова по-малко те са склонни да определят като приемливо прилагането на минимално насилие върху децата. И въпреки това, дори и сред висшистите, делът на одобряващите подобни възпитателни мерки е двойно по-висок от този на неодобряващите.

 

Може да се предполага, че отговорите на подобен въпрос в някаква степен са косвен индикатор за прилагането на минимално насилие. В семейства, които живеят без брак, децата са възпитавани по-често чрез методите на „минималното насилие”.

 

70% от интервюираните българи са на мнение, че когато става дума за насилие над деца, не бива да се пренебрегват дори подадените анонимни сигнали. Следва да се уточни, че по този въпрос не регистрираме значими отлики между преценките на родителите и на онези респонденти, които нямат деца. Това показва доколко важно е според общественото мнение да се откликва бързо на всеки сигнал за посегателство над дете, дори да съществува риска той да се окаже фалшив.

 

Обществените преценки за предложените в закона за детето изисквания към родителите, настойниците и др. лица, полагащи грижи за децата

Най-масово (от 91% от българите) е одобрявано изискването дете до 8 годишна възраст да не се оставя без надзор (включително и вкъщи). Подобно изискване е приемливо за всички обществени прослойки.

83% са на мнение, че надзор е необходим и за по-големите деца – до 12 години в случай, че отсъствието на човек до тях създава по някакъв начин опасност за физическото, психическото и нравственото им развитие.

Според 85% от участвалите в изследването е желателно децата да бъдат придружавани на обществени места след 20 часа, ако не са навършили 14 години.

74% от българите са на мнение, че придружител е необходим и за деца между 14 и 18 години, когато излизат на обществени места след 22 часа. Жените и образованите респонденти по-често от останалите одобряват това изискване.

Общественото мнение за предложенията за правата на детето

Сред предложенията за формулиране на конкретни права на детето в проектозакона, най-висока подкрепа от страна на обществото получава правото на закрила на детето срещу въвличането му в политически, религиозни и синдикални дейности. Това предложение е одобрявано от 93% от българите.

83% се обявяват срещу това родителите да използват насилие и други методи на възпитание, които уронват достойнството на детето. Най-последователни и твърди в подкрепа на ненасилието над децата в семейството се оказват младите и образованите българи, жителите на големите градове и жените.

Вторичният прочит на данните от настоящото изследване показва, обаче, наличието на противоречиви нагласи. От една страна, 83% смятат за неприемливо родителите да упражняват насилие и силови възпитателни методи, от друга страна – 65% от същите тези, които не приемат насилието в семейството, одобряват използването на така нареченото „минимално насилие” (шамар, напляскване, издърпване на ухо и т.н.). Това косвено означава, че сред немалка част от хората по въпроса има „двоен морал”. От една страна, те намират за допустимо минималното насилие към деца, а в същото време не приемат да се използва насилие, принуда и други методи, които накърняват достойнството на детето. Очевидно повечето родители, упражняващи минимално насилие имат персонално усещане, че упражняват контрол върху ситуацията. Но дали подобна субективна оценка е вярна?

По-слаба подкрепа (от 43%) регистрираме за предложението детето да може да съди родителите си, ако са нарушени негови основни права. Сред приемащите подобна мярка преобладават млади и образовани хора, несемейни и жители на градовете.

Обществото предпочита експерти (вещи лица) да гарантират правата на децата, когато родителите им се развеждат. Близо 60% от интервюираните посочват, че е нужно при развод специалисти психолози или специалисти в областта на политиките за децата да следят за спазване на правата им и да ги защитават. Жените по-често от мъжете настояват за експертна намеса. Подобна е позицията и на образованите респонденти, както и на живеещите в малките градове и в селата. Главно субективни се оказват причините, поради които различни обществени групи са склонни да подкрепят идеята вещи лица да следят за защита на правата на детето след развода.

Общественото мнение за предлаганите мерки за закрила на деца без родителски грижи

Според 60% от българите най-доброто, което може да се направи за деца, останали без родителски грижи, е да се потърси начин те да бъдат настанени в семействата на свои роднини и близки хора. Най-слаба подкрепа за подобна мярка обаче отчитаме сред високообразованите респонденти. Резервите идват от допускането, че не всички роднини и близки са подходящи за възпитанието на останалите без родителски грижи деца. Високообразованите българи са на мнение, че всеки случай изисква конкретно решение и че мерките сами по себе си е добре да съществуват като отворени възможности, но преценката трябва да е строго индивидуална.

Настаняването в приемно семейство и осиновяването (макар като цяло да са по-слабо одобрявани в сравнение с настаняването при роднини), също имат са възможни решения. Тези две мерки са възприемани от хората като възможни алтернативи на настаняването на детето при роднини (макар и по-нежелателни) и категорично са предпочитани пред настаняването на детето в специализирано заведение за деца, лишени от родителски грижи. Данните свидетелстват, че домовете за деца, лишени от родителски грижи, не се ползват с доверие и че масовите очаквания са дейността им да бъде свивана и ограничавана занапред, като се дава път на алтернативни възможности като настаняване при роднини, в приемно семейство или осиновяване.

Спирането на социалните помощи и налагането на глоби като санкции за родители, които не полагат грижи за децата си, са одобрявани от 86% от интервюираните. За 76% ограничаването на родителските права също е удачно наказание – най-често според младите, образованите и заможните респонденти.

МВР и Държавната агенция за закрила на детето са институциите, към които гражданите най-често са склонни да се обърнат, ако са свидетели на това, как родител лишава детето си от грижи. 47% биха отишли в полицията, а 46% – в ДАЗД, ако искат да съобщят за дете, лишено от родителски грижи. Мъжете по-често биха се обърнали за съдействие към МВР, а жените към Държавната агенция за закрила на детето. ДАЗД е предпочитан адресат на оплакването от всички възрастови групи, без най-възрастните.

Впечатление прави нарасналата популярност на Държавната агенция за закрила на детето, която, според общественото мнение, все повече се превръща в работеща институция, която решава конкретни проблеми.

30% от интервюираните посочват, биха подали оплакване в дирекция „Социална подкрепа”, а 25% биха позвънили на телефон 116 111, специализиран за деца в риск. Този телефон е особено популярен сред младите и образовани българи, както и сред жените. Тук по-често от останалите адресират сигналите си жителите на столицата.

Едва 6% от запитаните не биха обърнали внимание на дете в риск и не биха информирали за това нито една инстанция. Положителна тенденция е, че у нас все повече хора целенасочено търсят информация, за да могат да помагат на децата в беда.