Защо пресъхва рекордно река Дунав? Експертът Стоян Михов пред ФАКТИ

През последните седмици река Дунав поставя ежедневни рекорди за най-ниски водни нива за съответния ден, засечено от 1941 година насам. Еколозите са притеснени, че равнището на реката е много ниско от началото на годината и дори през обичайно пълноводните пролетни месеци не успя да достигне нормалното си ниво и да захрани с вода влажните зони и местата за размножаване на повечето стопански ценни видове риби. По темата пред ФАКТИ говори Стоян Михов, който е ръководител на програма „Води“ във WWF.

- Г-н Михов, през последните седмици река Дунав поставя ежедневни рекорди за най-ниски водни нива за съответния ден, засечено от 1941 година насам. Как си го обяснявате?
- Причината е в голямата суша в Централна Европа и наличието на малко вода в планините, от които тръгва река Дунав. Тя се захранва от снеговете в Алпите и Карпатите, а те са все по-малко и се топят все по-рано всяка година. Наблюдава се и намаляване на пролетните дъждове в Централна Европа и Балканския полуостров, където са най-големите притоци на Дунав. Виждаме каква е ситуацията в Германия и Австрия. Говорим за трета поредна година на ниски нива в тези страни, а нивото на река Дунав се измерва от над 100 години и това е така заради корабоплаването. Статистиката сочи, че най-ниското ниво на реката е било на 8 септември 2003 г., когато котата при Русе е била минус 73 см. Днешните коти са много близо до този антирекорд и предвид продължаващата суша в Централна Европа, а изгледите за подобряване на ситуацията не са много добри. Минималните водни количества, регистрирани досега при Русе за юли, възлизат на 2441 куб. м/сек, докато в края на юли 2022 г. те паднаха под 2000 куб.м/сек. По данни на Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав (ИАППД) през юли в българския участък на реката са преминали два пъти по-малко водни количества в сравнение със средното многогодишно количество за месеца. Всяка година реката към септември месец достига до най-ниските си нива, а след това се покачва. Очаквано най-високите води са през пролетта.


Стоян Михов

- Разбираемо, защото тогава се топят снеговете…
- Това е от една страна, защото през пролетта имаме и обилни валежи. Съчетанието от двете неща се отразява на нивото осезаемо. Вижте, при река Дунав може да имаме 8 метра разлика във височината на водата. Това е огромна амплитуда. Въпросът е в това, че през тази пролет нямаше високи води. През пролетта нивото на реката на достигна до обичайните си високи нива. Като цяло годината е много суха и това е зле за риболова, за целия живот по реката.

- И какви са последиците…
- Когато реката достигне високите си нива, тя се разлива. И точно в тези места, в които се разлива, много риби хвърлят хайвера си. Говоря за т.н. недигирани територии – блатата, островите, езерата. Точно в тези места се размножава рибата, много защитени птици - като къдроглави пеликани, чапли, корморани, не успяха да загнездят. Просто блатата и езерата са сухи поляни. В същото време риби като шарана, като сома предпочитат да си хвърлят хайвера върху прясно залети места, където има клони и т.н. Когато реката не се разлее, те няма къде да си хвърлят хайвера. Това пък се отразява на риболова през следващите години, защото го няма естественото зарибяване на реката.

- Реката служи и за напояване?
- Това повече важи за Румъния, защото те си запазиха директното напояване от реката. В България напояването от река Дунав се оказа икономически неизгодно за под-дръжка и постепенно беше изоставено през 90-те години на миналия век. Всички кладенци на хората, които живеят покрай реката, почти пресъхнаха.

- Корабоплаването как се извършва?
- Всяка година то има някакъв проблем, но тази е особено силно изразен. Корабите са блокирани почти навсякъде. Никакви мерки не могат да помогнат в случая. В момента текат в река Дунав 1500 куб./м в секунда, което изглежда много, но всъщност е много малко. През пролетта текат 15 000 куб./м в секунда. Сами разбирате каква е разликата. Друг сериозен потенциален проблем е това, че водите на реката се използват за охлаждане на ядрени централи. По-голямата част от атомните централи в страните от бившия социалистически блок са разположени по Дунав, използвайки водите му за охлаждане на реакторите и транспорт. През юли унгарската атомна централа в Пакш обяви, че работи с редуцирани мощности поради твърде високите водни температури и недостатъчните количества вода, а през 2003 година румънската атомна централа в Черна вода бе спряна, защото бяха ниски нивата на река Дунав. Също така нараства и рискът от пожари. Сухите тръстикови масиви в пресъхналите крайдунавски блата и влажни зони са изключително податливи на пожари. През септември 2021 г. изгоря цялата растителност в блатото Кайкуша, а през май 2022 г. – 80% от тази в блатото Калимок. Само адекватната намеса на пожарникарите и доброволците предотврати изгарянето на гнездящите там къдроглави пеликани.