Проф. Трендафил Митев пред ФАКТИ: Случващото се в ДПС илюстрира нагледно края на лидерските партии у нас

ДПС се разпада, кризата в БСП бе преодоляна, ГЕРБ стои стабилно за момента… Какво да очакваме след вота на 27 октомври… Пред ФАКТИ говори проф. Трендафил Митев - доктор на историческите науки и професор в катедра “Политология” на УНСС.

- Проф. Митев, колко е сложна ситуацията в ДПС и как ще се отрази на изборите?
- Случващото се в ДПС илюстрира нагледно началото на края на така наречените лидерски политически партии у нас. През последното десетилетие на база на политическия хаос, който се разиграва в партийната система, се оформиха две-три формирования – ГЕРБ, ДПС и БСП (в някаква степен, начело с г-жа Нинова), като лидерски партии. Да, лидерите показаха способност да играят сплотяваща роля за своя електорат и техните партии стояха сравнително най-стабилно на политическата сцена. Но ето, че и тези формации влязоха в криза. Видя се, че не това е бъдещето на сериозните политически сили в нашата бедна и сега демократизираща се България. Причината е, че лидерът, усамотен в своя битов уют, не наблюдава отблизо развитието и тенденциите на мислене сред политическия елит на партията си, не виждаше какво става под него – долу сред членската маса. Непознаването на онова, което се случва в низините, не позволява на лидера да реагира адекватно за успокояването на вътрешно партийните центробежни процеси. Ситуацията у нас е много сложна, но тя е сложна, именно защото виждаме края на явлението лидерска политическа партия.

- В този смисъл май само ГЕРБ за момента оцелява, защото там няма трусове?
- Казахте добре „за момента“… Вижте, тази криза на лидерските партии ще доведе до едно преобразяване на политическите формации. Как точно - засега не може да се каже със сигурност, но ще наблюдаваме нови партийно строителни процеси в близката перспектива. Питате за ГЕРБ? Вече пета година ГЕРБ стои на едни 23% като лидерска партия. Тя също не разширява своето влияние. В БСП избухна конфликтът с г-жа Нинова и той също показа слабост в организацията и не даде добри резултати. Най-ясно процесите около състоянието на лидерските партии забелязваме в ДПС, където практически се вижда изчерпването на лидерския модел като вариант за развитие на политическата организация в демократична България.

- Каква виждате да е ролята на двете фракции на ДПС в парламента. Социологията показва, че ще влязат?
- Вероятно ще влязат и двете фракции с някакви минимални проценти. Но при всички положения това не вярвам да е в полза на стабилността на българската демокрация и на парламентарната ни практика. Ако съдим от сегашното състояние на взаимоотношенията между двете фракции в ДПС, между тях ще има конфликтност, ще има една постоянна критика, поради което те не биха били същият онзи стабилизиращ фактор, който съвсем до скоро можеше да подаде негласно ръка на една, две или три по-сериозни политически партии. Тяхната тежест - като две фракции на ДПС, според мен в парламента ще отслабне.

- Раздробяването на ДПС води ли до раздробяване и на парламента. Идва ли времето на малките партии?
- Много голям проблем, даже бих го нарекъл голяма драма е наличието на много, но малки (т.е. слаби) партии в българския политически живот. Какво означава в най-бедната страна на Европейския съюз на избори да се явяват за четири-пет години седем пъти 28 политически партии и 9 коалиции. Понятието „партия“ произлиза от термина „парт“, който се превежда като „част“. Следователно партията трябва да е политически представител на една солидна част от обществото. Ако трябва да конкретизирам, в българските условия са необходими максимум 5-6 политически партии. Една партия да представлява интереса на крупния капитал, друга да се грижи за защита интересите на гражданите с дребната частна собственост, трета – за аграрния сектор, една да се ангажира с проблемите на интелигенцията, една да е социално ангажирана и т.н. И вече познавайки актуални проблеми на основните човешки масиви в страната, тези политически организации да бъдат мощен защитник на жизнено важните интереси за отделните основни категории хора. Разбира се, вече на тази основа да се търси – защото ще имаме малко на брой, но солидни политически субекти, разработването на една държавническа стратегия за разрешаването на общонационалните проблеми и развитието на цялото общество. Много по-добре е да имаме малко, но силни партии, а не много, но слаби политически субекти. Дано предстоящите избори да доведат до някаква промяна в това отношение.

- Много малки парти в парламента не означава ли по-голяма представителност на обществото?
- В никакъв случай. Ако погледнем политическата обстановка, виждаме как при малките партии имаме хора, случайно попаднали в политиката. При тях няма траен социален, икономически или политически произход и ангажименти с онези реални обществени структури, които са налице. Аз не виждам никакво предимство в това отношение. На нас ни трябват солидни политически партии, които да изразяват реално интересите на основните - доминиращите, но различни обществени и социални групи. Разбира се, всяка една от тях в допълнителна степен трябва да търси общи национални интереси и тогава вече да се формира (на база консенсус) една политическа доктрина, за да се управлява България по демократичен начин.

- ПП и ДБ ни предлагат различни програми, защото...
- Защото ДБ за мен не е особено силна политическа формация. ДБ се присъедини към ПП, за да може да присъства в парламента. Ако погледнем към ориентацията на членската маса на двете организации, виждаме, че в тази коалиция е налице видимо различие по основни проблеми, липсва коалиционно единомислие, няма го онова, което се нарича консенсусно, градивно, творческо държавническо мислене и т.н. Липсва общоприемлива модерна доктрина за развитието на нацията и държавата.

- Можем ли да мислим за осмите поред избори на пролет, или виждате шанс за кабинет – бил той и временен?
- Дай Боже, да имаме кабинет и той да не е временен, да бъде солиден, постоянен, защо не и с един пълен мандат. Това не е изключено. Ако продължава обаче досегашната партийна едномисловност, ако липсва творческото, политическо мислене, ако липсва отговорност към нацията, ако политиката продължава да се разглежда като средство за по-бързо забогатяване на един или на друг човек в парламента, струва ми се, че в края на краищата може и да се отиде на нови парламентарни избори. Ако продължи конфликтността, ще продължи и безпомощността на парламента за законотворчество, както и да излъчи, и да имаме стабилно представителство в изпълнителната власт.

-----------------------

Трендафил Митев е доктор на историческите науки и професор в катедра “Политология” на УНСС. Роден е на 15 март 1950 г. в София. Завършва история в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на 24 научни монографии и няколко исторически книги. Има публикувани и десетки научно-публицистични статии в българския печат. От 1990 г. е основател и член на Македонския научен институт, а в периода 2008 до 2014 г. е и негов председател. Избран е за академик на БАНИ в София.