Тези дни Румъния, както често се е случвало в посткомунистическата ѝ история, се мята между трагедията и гротеската. Едновременно трагично и гротескно е това, че десетилетният застой на реформите в страната и дълбокото недоверие към политическата класа подпомогнаха изборния успех на дясноекстремистките, проруски шарлатани. Също толкова трагично и гротескно е, че традиционният политически елит изглежда не желае да си извади сериозни поуки от ситуацията.
След парламентарните избори от първи декември и анулираните преди две седмици президентски избори в момента в Букурещ се водят преговори за правителство в рамките на голяма „проевропейска коалиция" от всички демократични партии. Изглежда обаче, че става дума по-скоро за позициониране и игри за власт, отколкото за същностните реформи, от които се нуждае Румъния. Не се знае кога ще има нови президентски избори, а трябва да се анализират и резултатите от първия тур на президентските избори от 24 ноември.
Кандидатът от ТикТок
Напълно изненадващо най-много гласове взе почти непознатият на румънската общественост Калин Джорджеску - безпартиен десен екстремист с православно-фундаменталистки, проруски и езотерични възгледи. Той осъжда всичко „западно" като вредно, величае румънските фашисти от времената между двете световни войни и пледираше чак до първия тур за излизане на Румъния от ЕС и НАТО. Заради активността на Джорджеску в ТикТок го наричат „кандидатът от ТикТок".
Конституционният съд първо се произнесе, че президентските избори са законни, след което изненадващо ги анулира два дни преди втория тур, който трябваше да се проведе на осми декември 2024. Основанията - информации от разкрити тайни документи. Според тях Джорджеску бил получил голяма финансова и логистична подкрепа от един румънски IT-специалист, за да се пласира по-добре в ТикТок. Освен това вероятно и Русия (която не е назована поименно - наречена е „държавен актьор") му е помогнала за представянето в социалните медии, а е осъществила и хакерски атаки срещу IT-инфраструктурата на румънската избирателна комисия.
Слаби доказателства, непрофесионална работа
Оповестените доказателства обаче не са солидни. Освен това при четенето на документите се създава впечатлението, че румънските тайни служби работят зле и непрофесионално. Тяхната напълно непрозрачна работа е проблем от десетилетия.
В момента срещу Джорджеску се води дело от специалната румънска прокуратура DIICOT, която отговаря за борбата с особено тежката политическа корупция и организираната престъпност. Разследванията са и за незаконно финансиране на предизборна кампания. ЕС също планира по заявка на Румъния проучване и дело срещу ТикТок за изборно влияние.
Конституционният съд не е независим
Въпреки всичко това румънската общественост е дълбоко разединена по въпроса за анулирането на изборите. Както много граждани, така и политическите партии го възприемат като погазване на демократичната воля на избирателите. Конституционният съд определено не е институция, която се ползва с добро име в Румъния - смятан е за политически зависим и послушен, както и за недостатъчно компетентен.
Така например през октомври дясноекстремистката кандидатка за президентския пост Диана Сосоака бе изключена от изборите, но други десни екстремисти останаха. В Букурещ е обществена тайна, че най-силната управляваща партия - социалдемократите, са пожелали по този начин да си подготвят удобен сценарий за президентските избори: сегашният премиер Марчел Чолаку да е фаворит за балотажа, а срещу него да се изправи по-скоро безперспективният Джордже Симион, лидер на дясноекстремистката партия Алианс за обединение на румънците.
В коалицията не искат реформаторски партии?
В момента управляващият политически елит полага усилия за нормалност. На парламентарните избори от първи декември номинално мнозинство получиха проевропейските партии: социалдемократите, националлибералите, прогресивно-либералният съюз „Спасете Румъния" и националконсервативната малцинствена партия на унгарците. Но три дясноекстремистки партии представляват над една трета от гласовете и в двете камари на парламента, като сред тях най-силната е Алиансът за обединение на румънците.
Всички демократични партии плюс 19-те задължителни депутати от националните малцинства се споразумяха след изборите за „проевропейска коалиция", изключвайки сътрудничеството с десните екстремисти. Но прогресивно-либералният съюз „Спасете Румъния" не изглежда много желан в коалицията - а той в момента е единствената сериозна реформаторска партия в Румъния. Искането на съюза за подплатяване на реформаторската програма чрез съответен бюджет засега се игнорира.
Лидерката на партията Елена Ласкони отправи критики към предложената реформаторска програма, като я нарече ново издание на предишни обещания, които така и не са били изпълнени. „Спасете Румъния" може и да се откаже от коалицията - съюзът не желае да влиза в ролята на смокиново листо, както казват негови представители.
„Румънският Пригожин"
Гротескното и трагичното се преплитат и в още един епизод - предполагаемия преврат в страната. Той бил планиран от група около бившия румънски наемник и боец от „Чуждестранния легион" Хоратиу Потра, известен и като „румънския Пригожин". Потра дълго е бил командир на наемници в Конго, където се смята, че е извършил тежки военни престъпления. Той е смятан за поддръжник на дясноекстремисткия кандидат-президент Калин Джорджеску.
На 8 декември 2024, в деня след анулирането на президентските избори, Потра и още няколко мъже бяха арестувани, докато пътували към Букурещ с камиони, натоварени с оръжие, военна екипировка и големи суми пари в брой. Властите първоначално говореха за „планиран преврат", междувременно обаче се казва само, че Потра искал да инсценира безредици. Той бил арестуван след анонимно телефонно обаждане. Но остава загадка защо тайните служби и другите власти не са предприели нищо срещу отдавна известния и очевидно действащ не толкова конспиративно Потра. А той вече пак е на свобода.
Автор: Кено Ферзек