Българинът вече не иска кредити

Българинът се опари от кризата и вече не иска да задлъжнява към банка или друга финансова институция. Това е основният извод от проучване, направено от „КредитЦентър”. Другите три основни причини, поради които кредитополучателят се страхува да взема заем е, че може да остане без работа, лихвите по кредита да скочи рязко или пък цената на имотът, който е купил значително да спадне.

„Месец септември е подходящ за проучване на възможностите за покупка на имот и организиране на първи огледи. Голям процент от клиентите през есента се консултират с цел до края на годината да реализират сделка. И ако преди години основните опасения, които споделяха, се отнасяха до скритите в малкия шрифт условия на банките, то днес се открояват по-скоро субективните страхове. След кризата, в която в публичното пространство твърде често се говореше за лоши кредити и фалит на физически лица, съвестните и отговорни клиенти се завърнаха към старата максима на българина “по-добре да си го платя и да знам, че си е мое”. Това виждаме и от официалната статистика, където покупките на имот с изцяло собствени средства са около 70% от сделките, а само около 30% от сделките са с ипотечен кредит”, коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на „КредитЦентър”.

Премереният интерес към кредитните продукти има и своята добра страна, а именно, че хората вземат разумни, оразмерени спрямо техните възможности решения и това силно ограничава риска от проблеми на по-късен етап

Близо една трета от респондентите се страхуват да не останат без доходи, в следствие на което няма да могат да обслужват заема си. „Практиката ни е показала, че трайно безработни остават само хората, които са ниско образовани или не искат да работят. Затова съветваме клиентите първо да планират кредитите си така, че да могат да покриват вноската, ако един от членовете на домакинството остане временно без доходи или да поддържат резерв от спестени средства, равен на поне три месечни вноски по ипотеката”, коментира Тошев. Все по-често се ползва и застраховката срещу безработица – услуга, която се предлага през последните години.

„Важно е потребителите да знаят две основи правила - всеки кредит може и трябва да бъде предоговарян, ако лихвата по него стане непазарна. И второ - покачването на индексите се случва паралелно с растежа на икономиката на съответната страна или общност, което се отразява и на доходите на работещите”, обяснява Тошев.

Под 20% от анкетираните се страхуват да не би да се повтори кризата и цената на имота, който са купили да спадне значително. „Кризата дойде неочаквано за част от българите, но продължи достатъчно дълго, за да приемем новите цени на имотите за нормални. Последната година имаме стабилизиран имотен пазар и очакванията за значителен спад са неоснователни”, коментира експертът.