Пет години спорове за реконструкцията на Националната художествена академия

В спора по проекта за реконструкция и разширение на сградата на НХА, който възникна в публичното пространство, се сблъскват две виждания: едното становище е, че трябва донякъде да се подражава на старото с конкретните форми и детайли. Другата теза е неизмеримо по-сложна за изпълнение. Всяко време има своите изразни средства, своя начин на изразяване и своя поглед върху действителността, върху живота, върху средата. От 2005 година до сега проектът е подкрепен от най-изтъкнати творци и личности от различни поколения и професии. Проектът е многократно обсъждан и одобряван от Академичния съвет, Общото събрание на НХА, където членуват най-ярките ни художници като професорите. През 2007 г. е получена подкрепа от ректорите на висши училища.

През последните две-три десетилетия Академията живее в условия на задълбочаващи се трудности, свързани с разположението й на 4 адреса в различни квартали на София. Тази ситуация е резултат от създаването на много нови специалности през 60-те и 70-те години в следване тенденциите в образованието по изобразителни изкуства и дизайн в световен мащаб. Тогава управляващите правят най-лесното, а не най-правилното. Вместо да завършат застрояването на парцела на НХА в центъра, те пращат различни части от Академията на още три различни места.

От няколко години поради затормозения трафик положението е нетърпимо. Една трета от времето на студентите минава в чакане по спирките и претъпканите автобуси между четирите сгради. Разпокъсаността, непригодната амортизирана материална база, препятстваща ефективната модернизация на оборудването, са пречка за образователен процес, адекватен на времето, в което живеем. Единствената по-сериозна препоръка от Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет по време на акредитацията през 2006 г. е да бъде направено всичко възможно този проблем да бъде поставен пред държавните власти и положението да се промени. Ето и малка част от хронологията на събитията по случая:

, доц. Светослав Кокалов
Ректорът на НХА Светослав Кокалов: Трябва да вървим напред и да реализираме проекта

От 2005 г. се планира осъществяването на проекта на арх. Стефан Добрев за нова сграда на НХА. Кога ще започне реконструкцията и модернизацията?
- В момента се завършват проектите на идейна фаза и предстои внасяне за одобрение на инвестиционния проект в Столична община, дирекция “Архитектура и градоустройство”. Приключиха и предварителните археологически проучвания. Това беше изискване на Националния институт за паметници на архитектурата. В момента се изготвя проект за съхраняване и опазване на съществуващата растителност.



Какво ще отговорите на нападките на вашия опонент за нарушаване на градоустройствената рамка на площад “Св. Ал. Невски”?
- Такава рамка не съществува. По всички линии, които ограждат карето на “Св. Ал. Невски”, няма нещо, което можем да наречем архитектурна рамка. Градоустройствено не нарушаваме рамката по никакъв начин. Ние запазваме изискванията на общия устройствен план. Що се отнася до силуетната и визуалната рамка, не може да има претенции за някакво единство, тъй като то и в момента не съществува.


Ще се строят ли офиси?
- Единствено за нуждите на администрацията, различните структури на Академията, Студентски съвет, офиси за лекар, зъболекар и т. н. Тези, които непрекъснато говорят за заплаха от строежа на офиси, предлагат те да се строят тук. Имам предвид проекта на Николай Тулешков от 2004 г. за разширяване на парламента в тази зона. Имам предвид и писмото на Пламен Вълчев до Столичен общински съвет, където се предлага тук да се направи представителна сграда на общината. Така че точно тези защитници на Академията са лъжезащитници. Това е 100% демагогия.


Имате предложение да реализирате архитектурния проект на някой друг от терените на Академията. Склонни ли сте да правите подобни компромиси?
- Не, ние и да искаме да правим компромиси, те не са възможни. На адрес бул. “Г. М. Димитров” 100 е започнала реализацията на един проект от 80-те години. Построена е ? от тогавашния проект и през 90-те години всичко е реституирано и сега теренът, който е бил свободен за строеж, е застроен от жилищни блокове. Там е абсолютно невъзможно да бъде направено каквото и да било. Теренът на “Дондуков” 56 е продаден на частно лице. Там държим малък процент от застроената площ. На “Цариградско шосе” 73 също е невъзможно, тъй като петното там е почти изцяло запълнено от съществуващата сграда. В нея има много живот и тя не би трябвало да се пипа.


Какво ще стане с другите сгради на Академията, ако проектът се реализира на ул. “Шипка” 1?
- Площите, които държим на “Дондуков”, ще трябва да освободим и държавата да реши какво да помести там. Сега те са дадени на Министерството на образованието. По същия начин стои въпросът със сградата на “Цариградско шосе”. Това е много добра масивна сграда от 30-те години. Тя би могла да бъде използвана за много цели. Тя е абсолютно непригодна за нашите нужди като размери на помещенията, като организация на пространството. Имаме намерение да задържим само ателиетата, изградени в Студентски град, тъй като те са проектирани като такива и там ще бъде една технологична база, която да поеме някои от дейностите, които не са подходящи за центъра на София.


Какви са съвременните функционални и образователни изисквания, на които трябва да отговаря съществуващата пристройка и северната сграда в парцела на “Шипка”?
- Те са голямо количество от изисквания, свързани с охрана на труда, пожарна безопасност, санитарно-хигиенни условия. Има десетки, стотици страници документи, които трябва да се изготвят във връзка с този проект. Има и надзорна фирма, която прави проверка на това дали проектът отговаря на изискванията. В това отношение бъдещата сграда ще отговори на всички очаквания. По-големият проблем е, че сегашните помещения не отговарят на никакви изисквания – достъп на инвалиди, много от нашите студенти работят в мазетата на Северната сграда. Самата тя конструктивно е вече в предаварийно състояние. За нас няма много пътища назад. Ние трябва да вървим напред и да реализираме този проект.


Как реагират студентите на разразилата се полемика между вас и вашите опоненти в лицето на Пламен Вълчев?
- Аз бях изумен в добрия смисъл на думата, когато видях, че във фейсбук има подписка за каузата “Помогнете на НХА да построи новата си сграда!”. На призива, отправен в Интернет на 3 март 2009 г. от студенти на НХА, до момента в мрежата фейсбук с имената и снимките си са се присъединили над 2100 студенти, млади художници и граждани, подкрепящи тази кауза.