Нито една разрушена сграда за 10 години

Истинско недоумение предизвика у Ерик Жан-Баптист - заместник-директор дирекцията по градско планиране на френската столица, въпросът практика ли е събарянето на сгради архитектурни паметници на културата в Париж. „Въпросът Ви ме изненадва, защото доколкото знам няма разрушени защитени сгради в Париж поне от 10-тина години насам. Там се намираме в много различна ситуация. Само една съборена сграда културна ценност има. Причината за разрушаването беше, че е станала опасна и единственото решение беше да бъде съборена, за да избегнем рисковете. Една постройка от 150 000 сгради и една сграда от 5000 защитени от общината сгради”, каза Жан-Баптист. Той обясни, че във френската столица правилото за защита на сгради културни ценности е много просто: „когато защитаваме сграда, то ние действително я защитаваме. Всяко искане за разрешително за строеж, ако е съпътствано от трансформации на защитена сграда, би станало много сложно. Ако става дума за разрушаване, това е забранено от закона. Ако предприемач или собственик иска да разруши дадена сграда, тогава ще се намеси съдът. Ще има наказателно правна отговорност. Става дума за престъпление, което би могло да бъде извършено. Тогава се задейства правен механизъм и ако не става дума за човек, който е наследил много голямо недвижимо имущество никога не е чувал за право, само такъв човек би могъл да извърши подобно нещо”, допълва Жан-Баптист.

Подобни ситуации в Париж не възникват, тъй като вече е част от френската традиция и методи на работа да се опазва културното наследство. Париж защитава този тип сгради със своите собствени правила, но и държавата и архитектите на сградите във Франция също имат думата.

Каква е разликата между София и Париж и какви добри практики от френския опит в областта на урбанистиката и архитектурата могат да бъдат приложени у нас е темата на двудневния „Обществен форум за Зелена столица”, който се провежда в София. Организатори са посолството на Франция в България и Столичната община. Общото между двата града е острият дефицит на социални жилища. Различното е, че София се оказва доста по-зелен град от френската столица. В Париж ясно са дефинирани териториите, в които може да се строят сгради на мястото на стари като се запазва същата разгъната застроена площ. Обозначени са и районите, в които може да се построят по-големи сгради на мястото на по-малки. Също така социални жилища се строят в определен брой територии, като в тях не може да се изгражда нищо друго. „Казваме на собственика на терена, че нищо друго не може да направи, освен социални жилища. Над 400 обекта са такива в Париж. Собственикът може да накара общината да наложи тя да извърши строителството, но трябва първо да се направи диагностика и стратегическа визия”, обяснява Жан-Баптист. Във френската столица има около 75 000 парцела, 150 000 жилища и 400 000 подобни терена.

Интересно е да се отбележи, че в Париж съществува забрана за преобразуването на търговски обекти в нещо друго, например офис или жилище. Това се прави с цел запазване на качеството на имота и да се предложи на търговците възможността да продължават да упражняват занаята си на тези защитени места.

В Париж съществуват точни правила за формите на сградите, за широчината на улиците, това което е възможно да се направи като височина и габарити на сградата. „Има общо правило, което определя общата височина на сградите спрямо улицата и за всички улици се определя дори формата на ъгъла на сградите. Това е много трудоемка работа, която е извършвана в продължение на 30 години – диагностика, изследвания, за да може да се направи и поддържа високо качество на средата и на сградния фонд на Париж”, допълва Жан-Баптист.