Най-атрактивните квартали за инвеститорите

Инвестиционният интерес следва предвижданията на Общия устройствен план (ОУП) на Столична община и градът се разраства като усвоява нови терени. Те са основно част от южните, гранични на компактния град територии или са извън строителните граници на София, което е видно от регистъра на издадените разрешенията за строеж.

Районът с най-много издадени разрешения е Витоша, в който от 2010 г. до октомври 2020 г. са издадени 684 разрешения за жилищни сгради от общо 3 575 за СО, сочи анализ на тема “Селищна мрежа, застроена среда и устройство на територията”, изготвен от Софияплан. Това са близо 20% от всички разрешителни за срок от 10 години. На второ място се нарежда район Панчарево с 409 издадени разрешения за строеж, или 11% от общия брой. Следват районите Лозенец (с 274 издадени разрешения, или 8%), Нови Искър (с 227 издадени разрешения, или 6%) и Банкя (с 213 издадени разрешения, или 6%).

Наблюдава се интензивен инвестиционен интерес и от двете страни на южната дъга на Околовръстното шосе, която привлича както шоуруми и офис сгради, така и големи жилищни комплекси. Тази тенденция се забелязва и при разрешенията за строителство в районите Младост, Студентски, Лозенец, Триадица и Овча Купел.

Анализът показва, че като най-застроени могат да бъдат определени централните квартали, Хладилника и Белите брези. Следват кварталите в южна и източна посока - Подуяне, Изток, Изгрев, Лозенец, Стрелбище, Гоце Делчев, Борово, Лагера.

Сред по-слабо застроените квартали се отличават Овча Купел, Дружба, Модерно предградие, Орландовци, Левски В и Левски Г, както и Драгалевци и Симеоново, към които през последните години се наблюдава сериозен инвестиционен интерес.

„Необходимо е ОУП да преосмисли териториите за ново строителство и параметрите на застрояване в тях, като се съобрази с наличната инфраструктура. По този начин ще бъдат избегнати проблемите, възникнали през последните години в някои южни квартали на София във връзка с интензивното строителство и невъзможността общината да навакса с реализирането на необходимата публична инфраструктура“ се посочва в анализа на Софияплан.