Затегнете кранчето

Един от кошмарите на всеки предприемач е водопроводната инсталация. Простата на пръв поглед задача да се сглобят и прекарат тръби, през които да премине студената питейна и топлата вода до определени места на жилището, може да се окаже сериозен проблем, ако не познавате някои от тънкостите, за които да следите при изпълнението. Все още масово се използват евтините поцинковани тръби, макар тенденцията е да към заменянето им с PVC или полипропиленови.
Каквито и да са тръбите, които ще решите да поставите, те трябва да се наредят правилно и естетично по стената. Трябва да вървят успоредно една на друга без да се извиват. Разстоянието между тръбите за студената и топлата вода трябва да е поне 20 см, за да не кондензира влага, да не се образува мухъл или да падне мазилката.
Старата технология с

поцинковани тръби и фитинги
все още е доста разпространена. Тук е много важно количеството кълчища да е съобразено с външния диаметър на тръбата. Ако са малко, ще има теч, ако са много, резбата на тръбата ще се подава извън фитинга повече от допустимото. Нормално е да се виждат една-две навивки, но ако са повече, кълчищата (служещи за уплатнение) ще пречат на пълното навиване на свързваните части и има опасност да не са добре стегнати. Уплатнението трябва да е много стегнато, за да може при навиването да остане в тръбите, а не отвън, обясняват майсторите. Задължително е то да бъде намазани със специална паста, която го пази от изсъхване, ако водата бъде спряна за по-дълго време.
Повечето майстори използват алкидна боя, която първоначално уплътнява добре, но след няколко седмици се втвърдява и вече не върши работа, предупреждават специалистите. Като резултат разглобяването на фитингите става почти невъзможно, което затруднява и оскъпява ремонта.
След като се монтира водопровода се прави мокра проба. Целта е налягането да се изравни навсякъде до максимум. Това трябва да се прави на етапи - по щрангове и разклонения, за да може да се проследи къде има теч и да се реагира веднага. Задължително се изчаква два дни, за да се открият така наречените “бавни течове”.
Качествено направеният водопровод издържа 15-20 години преди да се наложи ремонт. Много е важно фитингите да са здрави, да не са спукани, за да не се налага подмяна.
Другата опасност е да се купят некачествени тънкостенни фитинги. Стандартните фитинги са с дебелина 5 мм, а некачествените - 4 мм. Важно е да се гледа дебелината, защото резбата отнема още 1.5 мм от нея и като се включи още 1 мм заради корозията на тръбата, крайната полезва дебелина остава 2.5 мм. Това означава, че ако фитингът е само с 1 мм по-тънък, животът му се скъсява с 6 години, обясняват специалистите.
Новата технология е с

полипропиленови тръбии фитинги
Тук не се губи време да се прави резба. Съединяването на частите става чрез едновременно нагряване на тръбата и фитинга със специален уред. След нагряването им двете части за секунди се слепват херметично. Така рисковете от грешки и течове са минимални. Рязането става на ръка със специални клещи и се работи значително по-бързо и чисто.
Полипропиленовите тръби и финиги не ръждясват, а отвътре са идеално гладки, не корозират и почти не се запушват. Другото им предимство е, че водата не мирише на ръжда и застоял метал. Заради материала, от който са направени, те са термоизолирани. Монтирането им на трудно достъпни места е значително по-лесно заради по-голямата им гъвкавост. Те издържат два пъти по-дълго от поцинкованите тръби.
Още по-лесна е технологията с

поливинилхлоридни тръби
(PVC) с ръчно навиване на снадките.
При използването на тези тръби отпада необходимостта от нагряване. Частите се закрепят една към друга с навиване на специални уплътнителни елементи. Макар стария начин да е много по-бавен и сложен за изпълнение, по български обичай майсторите качват цената за работа при новите технологии. Въпреки това използването на тези тръби има безспорни предимства.
Най-качествени и практически вечни са

полимерно-алуминиевите тръби,
които съчетават в себе си предимствата на всички останали.
Те са многослойни - има един алуминиев слой, а външният и вътрешният са от полиетилен. При по-големи диаметри алуминиевите слоеве обикновено са повече. Това съчетание прави тръбите здрави и гъвкави, което означава лесно монтиране с по-малък риск. Съединяването става с навиване на самоуплътняващи се елементи или чрез притискане със специален инструмент, който гарантира здравината на монтажа. Всичко това става изключително бързо, което също е в полза на решението да се плати малко повече за материали, но да се спестят бъдещи проблеми.
Цената на поцинкованите тръби са около 2.20 - 3.00 лв. за линеен метър (за половин цол), а фитингите и другите свързващи части са 0.65 - 0.80 лв. едната. Цените и частите на полипропиленовите и PVC тръбите са 1.80 - 2.50 лв. за линеен метър. Най-скъпите - полиетиленовите тръби с алуминий са с цена около 5 лв. за л. м за същия диаметър. Цената за работа е около 5 - 10 лв./ л. м за поставянето на тръбите в зависимост от цолажа. За допълнителните изводи за пералня, съдомиялна или бойлер са заплаща допълнително от 20 до 30 лв. за всяка отделна точка. Обикновено фирмите, които извършват поставянето на инсталацията поемат и доставянето на материалите (обикновено полипропиленови или PVC тръби), а цената за работата и всички материали е от 12 до 20 лв./ л. м. Още една причина да изберете по-скъпите тръби е, че ако се наложи отстраняване на теч и подмяна на тръбите в даден участък, ще ви вземат между 50 и 100 лв./ л. м в зависимост от размера на тръбата.

Елена Маркова
[email protected]