Време за надежда

, Santa Claus в САЩ, Pere Noel във Франция, Sinter Klaas в Холандия, Papa Noel в Испания, Дед Мороз в Русия...Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят пише през 1897 г. известният журналист от “Ню Йорк пост” Франсис Чърч в отговор на детски въпрос дали наистина има Дядо Коледа. Само вярата, поезията, любовта, романтиката могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея, а нима има нещо по-реално от това, продължава той.
Защото надеждата и радостта, която носят коледните обичаи съществува от векове и колкото и да са променяли значението си през времето, и до днес ни носят вярата в доброто и красивото.
Коледните и новогодишните празници са смесица от символи и традиции, които през годините са се променяли. Рождество Христово не винаги се е отбелязвало на 25 декември. Нито едно изследване не е установило с точност рожденната дата на Христос. Според някои учени Коледа е обявен за официален празник през 98 г. Датата 25 декември е избрана от римския епископ Юлий I през 350 г. и приета от повечето църкви. При арменците, руснаците, сърбите и в Р Македония и до днес Коледа е на 6 януари.
Римската Сатурналия започвала в средата на декември. Пищните улични маскаради,

посещенията на приятели и размяната на подаръци
за добър късмет продължавали до 1 януари. В чест на бог Сатурн римляните украсявали къщите си с венци от лаврово дърво и елхови клончета. Фестивалът бил много обичан, но християнството отрекло езическите божества. Според него честването на Рождество Христово трябвало да е свято и тихо, а не толкова тържествено и весело. Според някои легенди християнската Коледа е измислена, за да се противопостави на декемврийските езически тържества. От римляните и персийците православната църква взела тържествеността, светлината и даряването.
Средновековна Европа силно вярвала в съществуването на зли духове, вещици и тролове. Дългите зимни нощи и кратките дни изпълвали хората с непонятен ужас и страх, че слънцето може да не изгрее отново. Преди края на годината ежедневно се изпълнявали ритуали при всеки изгрев. Скандинавците изпращали всяка сутрин пратеници на висок планински хълм, за да посрещнат слънцето.
В Полша Коледа е известна и като Празник на звездата. Веднага след празничната вечеря, местният свещеник, наричан от децата “звезден човек”, проверява религиозните познания на най-малките. Момичетата и момчетата в Аляска обикалят домовете в коледната нощ и носят картонена звезда. Обичаят в Унгария е да се сложи на видно място в дома половин ябълка, изрязана във формата на звезда. Тя носи щастие на дома през идващата година.
В западноевропейските страни

на Коледа задължително се събира цялото семейство
Над камината висят чорапите на децата, в които Дядо Коледа ще сложи подаръците. От Германия тръгва обичаят кейкът да се оформя като малка къща. После тази традиция става популярна в целия свят. Тя може да се открие и в нашите краваи и коледни питки. На 24 ноември, денят на Адам и Ева, немците построявали в къщите си дървени пирамиди, украсени с клончета, свещи, ябълки. След XVI в. тези конструкции се заменят със зелени дръвчета. Всъщност традицията тръгва от вярата на египтяните, китайците и евреите, че коледното дърво символизира вечния живот.
В Англия този обичай е пренесен в началото на XIX в. Принц Алберт, съпруг на кралица Виктория, поставил пред замъка Уиндзор голяма коледна елха. Английските семейства бързо приели идеята и започнали да слагат под украсеното дърво сладкиши, играчки, бижута и дори музикални инструменти.
В Америка традицията тръгва от германските заселници в Пенсилвания. Именно

в САЩ се измисленииграчките за елха
светещите лампички и коледните картички, създадени от Джон Хорсли. Той отпечатва първата коледна картичка през 1843 г. за сър Хенри Кол. На нея е нарисувано празнуващо английско семейство, а надписът е “Весела Коледа и Щастлива Нова година!”.
За коледната украса се използват още чемшир, бръшлян и имел. В древността чемширът е смятан за свещен, защото в него съхранявали плодовете през зимата. Вярвало се, че ако закачиш чемшир над леглото, ще сънуваш хубави неща.
От римляните пък е вярата, че имелът носи щастие. Обичаят да се поставя имел над вратата, под който да се посрещат гостите, е много популярен в Англия и САЩ.
Западните мисионери пренасят зеленото дръвче в Китай и Япония, но източните страни предпочитат хартиената украса.

Елена Маркова
[email protected]