Надеждите са новият ОГП да реши наболелите проблеми на София

, Газифицирането на столицата е сред дългосрочните перспективи на градоустройствения планПрез изминалата година столичани бяха не само свидетели, но и потърпевши от начина, по който София губеше от красотата си и най-вече от зеленината, а нейните обитатели - от по-здравословния и спокоен начин на живот. Факт е

безцеремоннотозастрояване
и преустрояване на свободни площи в рамките на града, включително в главния център, в парковете, в междублоковите пространства, преустрояването на партерни етажи и превръщането на квартални градинки в бензиностанции.
Центърът, а и не само той, се задръсти с движение и паркирали неправилно автомобили. Граждански сдружения се обявиха в защита на своите територии, на публичните интереси в тях и за решаване на неотложни градоустройствени и комунални проблеми. Такива сдружения се създадоха в Суходол - по темата за сметището, в Горна баня - за защита на минералния извор, и за парка в центъра на квартала, в Младост, Изгрев, Изток - за опазване на зелените площи в междублоковите пространства, в защита на Централната градска баня, като архитектурен и градоустройствен феномен, за летището, метрополитена и т.н.
Днес погледът на гражданите е фокусиран върху по-скорошното приемане и прилагане на Закона за общия градоустройствен план (ОГП) на София, върху който работят повече от 5 години близо 300 специалисти. Според арх. Борислав Борисов - председател на Сдружението на урбанистите в България, актуален въпрос, свързан с ОГП и

евроинтеграциятана столицата
е прилагането на принципа на субсидиарност като едно от най-важните направления в регионалната политика и на съвременното управление в устройството на територията. Сред най-важните въпроси е този за разпределението на отговорностите и сътрудничеството посредством партньорство на различни нива на управление, като принципът на субсидиарност трябва да бъде основополагащ за ролята на всички участници в този процес, е мнението на арх. Борисов. Организацията и осъществяването на градоустройствената политика на столицата по примера на ЕС трябва да въведе прилагането на подхода на балансирано стратегическо планиране. То би могло да се базира на три основни елемента, смята арх. Борисов. Първият е дългосрочна стратегия, която да съдържа далекоперспективни цели, регионални приоритети и пространствения модел за устойчиво развитие. Вторият е същински ОГП по смисъла на Закона за управление на територията, а третият - рамкови програми за съдействие и оперативни програми за реализация на градоустройствения план.
Част от трудностите, с които е съпроводена работата по ОГП, са недостатъчна аргументираност и неясно дефинирани стратегия, цели и задания, както и искания за надхвърлящо възможностите финансиране. Проблеми са и неовладяната в градоустройствено отношение реституция, както и недостатъчното интегриране на представителите на публичния интерес и неефективните взаимоотношения с държавните органи.
Целият процес по работа на ОГП е нужно да се допълва постоянно от

изследвания и анализи на специфичните столични проблеми
както и периодични доклади на изпълнителната власт пред СОС за резултатите от осъществената градоустройствена политика, смята арх. Борисов.
До момента програмата по ОГП включва разработването на фазите и етапите по плана и остойностяване на всички видове работи. Първата фаза включваше предпроектните проучвания и заданието за проектиране, а втората бе разделена на три етапа: прогноза за социално-икономическо и пространствено развитие, сценарии за развитие, устройствена концепция.
По отношение на социалното-икономическото развитие на София са зададени незадоволителни параметри, смята арх. Малина Добрева от дирекция “Архитектура и градоустройство” към Столична община. Прогнозите сочат слабо нарастване на населението на компактния град от 1 096 000 през 2001 г. до 1 150 000 към 2020 г., когато е хоризонтът на действие. По-бързо се очаква да нараства населението в околоградския район - от 77 000 към 2001 г. на 150 000 към 2020 г. Очаква се средномесечният размер на доходите на икономически активно население да се увеличи от 195 лв. към 2001 г. на 3500 към 2020 г. Тук обаче не е споменава очакваната инфлация. Променя се структурата на доходите, като намалява относителния дял на заплатите, а се увеличават доходите от предприемачество. В разходите ще намалява относителният дял за храна, а ще се увеличава този за образование, квалификация, свободно време. Данните за социалното развитие показват намаляване на заетите в материалното производство и увеличаване на ангажираните в обслужващия сектор, каквато е и европейската тенденция. Предвижда се равнището на безработица, което в София към настоящия момент е между 4 и 5%, в бъдеще да нарасне до 6 на сто.
Основната идея на концепцията за устройство на територията на София и общината през ХХІ в. е

постигане на балансв развитието
на комплексно урбанизираните територии на града и нейният околоградски район. Важно е да бъде съхранено и устройственото развитие на връзките на града с околната природна среда. Това може да се постигне чрез ограничаване компактното нарастване на територията на София, формиране на линеарно-точкови организирани структури по петте оси на развитие - бул. “Сливница”, Цариградско и Ботевградско шосе, булевардите “Цар Борис ІІІ” и “Рожен” с акцент върху доминиращата ос северозапад-североизток, която преминава през цялата територия на Столична община и достига до буферните ядра на зоните на активно влияние, допълни арх. Добрева.

Планове за развитиетона града
и околностите през новият век могат да бъдат упоменати в няколко пункта:
1. Регионален подход към развитие на компактния град, крайградския район в административните граници на Столична община и зоната на активно влияние.
2. Запазване и обновяване на компактния град в сегашните му граници.
3. Централната зона да получи по-ясни очертания, като се ограничи застрояването в южната зона на развитие по Околовръстния път, за да не се прекъсва зелената връзка с планината.
4. Развитие на диагонала северозапад-североизток, по който се разполагат главно нови производствени услуги в компактни форми на модулен принцип, които са непосредствено свързани с комуникацията и транспорта.
5. Развитие на селищата, разположени на север от компактния град и върху по-благоприятните южни склонове на Стара планина - Требич, Мрамор, Мировяне, Нови Искър, Световрачене, Чепинци, Гниляне и всички северни села.
6. Съхраняване на територията, разположена между компактния град и северната зона на развитие, за земеделско ползване с бъдещ статут на културен ландшафт и развитие по хидропарк Искър.
За функционалната система на обитаване устройствените мерки, които се предлагат, са възстановяване в централната зона на града на загубената под пазарния натиск функция на обитаване и изтласкването им от делови и офисни дейности. Необходимо е да бъдат оптимизирани градоустройствените показатели на твърде нехомогенната жилищна среда в компактния град. Активизирането на комуникационните и обслужващите дейности за селищата около градския район ще повиши тяхната привлекателност.

Преструктуриранена жилищните комплекси
в пространствен план е нужно, за да станат адекватни на съвременните условия. За комплексите ОГП предвижда две устройствени зони. Първата е за комплекси, които са изградени и имат добра вътрешноквартална среда и в които не се разрешава никакво строителство с изключение на някои обслужващи дейности. За вторите се предвижда доизграждане на комплекснообслужващите елементи, които не са построени. Задача на градоустройствения план е дисперсно развитие на нови терени за обитаване като разширение на съществуващите селища - на югоизток са Казичене, Герман, Лозен, Нови Хан, Елин Пелин, а на северозапад-Божурище, Волуяк, Банкя, Костинброд.

Устройственитемерки за труд
които се предлагат в компактния град, е да бъдат развити три уедрени индустриални района - северен, югоизточен и западен, съставени от по няколко подрайона. В околоградския се планира изграждането на четири основни производствени групи. Северната включва територии, разположени в северната зона на развитие. Към южната спадат високотехнологични научнопроизводствени комплекси. Транспортно-складови и производствено-обслужващи комплекси са разположени в северозападната зона, а в североизточната е разположен комбинатът “Кремиковци”.
В частта

транспорт и комуникации
ОГП предвижда изграждане на трансевропейските коридори N№4, N№8 и N№10 северно от компактния град. Специалистите са заложили изграждане на съвременна транспортно-комуникационна мрежа, стимулираща прехода от моноцентрична към полицентрична пространствена структура на града. Приоритет е развитието на масовия градски транспорт и използване на ж.п. транспорт за обслужване на града и на околоградски райони. Наложително е изграждане на комплексна общоградска система за паркиране и развитие на система от велоалеи, смятат експертите работещи по ОГП.
Важна част при разработката на устройствения план на столицата е

инженерно-техническата инфраструктура
която включва всички подсистеми - водоснабдяване, канализация, открити водни течения, електро- и топлоснабдяване и други. Тук целта също е да се премине от моноцентрична към полицентрична планова структура. За нейното осъществяване се предвижда изграждане на система от главен и вторични градски центрове в три основни нива и специализирани центрови среди. Първото ниво е главният градски център, който запазва своето разположение, като се предвижда неговото обновяване в посока на деконцетрация и освобождаване от неприсъщи дейности, активизиране на процесите на саниране и реконструкция, усвояване на подземните пространства, съхраняване и експониране на уникалното културно-историческо наследство. Второто ниво са комплексните градски центрове, които се разполагат около изявени комуникационни, търговски, спортни и културни ядра. Третото ниво включва специализираните центрове и среди, които съдържат и развиват приоритетни направления в развитието на града в науката и образованието, търговията, здравеопазването, балнеологията, културата, спорта, отдиха и атракцията.
За първи път се предлага в София да бъдат изградени тематични паркове. Те представляват

среди за отдих
с различна функционална насоченост и са общо седем: “Зелената памет на София”, спортен парк “Студентски”, природен парк Витошки, Жива вода, атракционен парк “Полето”, исторически парк “Света гора”, воден парк “Искър”. Изявяване на околните планини и на природния потенциал на столичния регион, реконструкция и доизграждане на съществуващите зелени площи в града и в околоградския район и реконструкция и развитие на съществуващите среди и обекти на спорта, отдиха и атракциите са сред приоритетите на новият ОГП.
Една от основните забележки при дискусията на ОГП на София, проведена в края на миналата година, беше, че в него

не са предвидениевакуационни изходи
от града при бедствия и аварии. На критика бяха подложени и данните за нарастването на населението през 2020 г. Според председателя на Геополитическото дружество проф. Деверджиев тенденцията е за намаляване на населението. Мнението му е, че трябва да бъдат разработени и алтернативни планове.
Едва ли обаче, дискусиите ще помогнат устройственият план на София да бъде приет бързо. На всеки е ясно, че винаги може да се постигне нещо по-добро, но факт е и че трябва да се сложи началото и приемането на Закон за общия устройствен план може да бъде първата крачка. Ако това не се реализира още през първите шест месеца на 2003 г., девизът на многовековната ни столица “Расте, но не старее” ще се наложи да бъде променен на “Намалява и старее”.

Милена БОГДАНОВА
[email protected]