Руснаците искат да използват стари ядрени подводници за парно

, Без сигурно отопление животът в арктическите селища е немислимДо края на 80-те години бившият Съветски съюз разполагаше с най-многобройната флотилия от ядрени подводници от най-различен клас. След подписването на договорите за съкращаване на стратегическите нападателни оръжия голяма част от тях станаха излишни. Днес обедняла Русия се нуждае от огромни инвестиции, за да направи по-бърза утилизация на снетите от въоръжение атомни подводници. В момента в базите на Северния и Тихоокеанския флот ръждясват около 150 подводни лодки. Над 100 от тях все още са с атомните реактори, заредени с гориво от обогатен уран. За да се построят складове за съхранението му, са нужни много пари, с които руската хазна в момента не разполага и едва ли ще ги намери в близко бъдеще.
Още преди разпадането на Съветския съюз

америкаците помагатза утилизацията
на снетите от въоръжение атомни подводници. През последните десетина години акцентът на западната помощ е насочен именно в тази посока. По инициатива на сенаторите Сам Нън и Ричард Лугър през 1992 г.се приема програмата CTR. В нея се предвижда оказване на финансова и технологична помощ на РФ при ликвидацията на предвидените за съкращаване оръжията за масово поразяване и техническите средства за използването им. От 1995 г. Русия и Щатите започват да работят по проект за преработка на радиоактивните отпадъци от извадените от състава на флота руски атомни подводници. След конкурс реализацията му е възложена на консорицум, оглавен от щатската фирма “Energo TechLLC”, която е и главен инвеститор. В него влизат още руската “Аспект”, френската “Cogema/SGN”, американската “Booz-Allen&Hamilton”, британската “Kvarner Process Services”. В заключителния етап от работата се включва руско-норвежката фирма “Storvik& Zvezdochka Norway AS”.
В началото на август 2001 г. година руски и американски специалисти пускат в експлоатация инсталациите за преработка на течни и твърди отпадъци с ниска степен на радиоактивност, оставащи след нарязването на съкратените атомни подводници на руския Тихоокеански флот в малкото далекоизточно селище Большой камен.
Ежегодно в бившата военоморска база в Далечния изток ще могат да се ликвидират по 8 атомни субмарини. При тези темпове на работа обаче, за да бъдат утилизирани всички излишни атомни подводници на Тихоокеанския флот,

ще са нужни доста години.
Не бива да се забравя, че през това време и други руски подводни кораби ще излязат от строя и ще трябва да бъдат нарязани. В момента в завод “Звезда” в Приморието завършва изпълнението на договор с американското военно министерство за утилизация на 5 руски многоцелеви атомни подводници тип 667БДР (“Делта ІІІ”).
В началото на 80-те години в Съветския съюз много се гордееха с пускането на вода на огромните ядрени подводни ракетоносци от серията “Тайфун”. От 1992 г. всички субмарини от този клас не носят бойно дежурство в дълбините на океаните край североамериканските брегове, а са прибрани в базите си. Ежегодно поддръжката на всяка от тях струва на руската хазна по 2 млн. USD. В средата на миналата година САЩ потвърдиха намерението си да започнат финансирането и на програма по унищожаването на подводните кораби от този клас. Още през май започна изваждане на ядреното гориво от реакторите. За ликвидацията всяка подводница “Тайфун” американците отпускат по 50 млн. USD. Те допълнително ще инвестират и в строителството на уникална инсталация в Снежнегорск за складиране на ядреното гориво.
По-голямата част от крайбрежната ивица на Русия се намира зад северния полярен кръг

в зони на почти вечна зима
и разходите за отопление на намиращите се там селища са много големи. Причината е не само в полярните студове, а и в отдалечеността им от вътрешността на страната, където се намират основните източници на течни и твърди горива.
Преди време руски специалисти лансират идеята да се използват извадените от въоръжение атомни подводници за енергиен източник. За да се спазят договорите за разоръжаване, първо се ликвидират шахтите за изстрелване на ракети и торпедните апарати. Първоначално се е смятало реакторите на субмарините могат да произвеждат електричество. Капацитетът им обаче за тази цел е много нисък, затова е по-удачно те да бъдат използвани за подаване на топлоенергия към обекти, разположени на сушата.
Предполага, че разработки за използване на реакторите на подводниците за подаване на пара на брега е имало още по съветско време, но те са били засекретени. Според авторите на лансирания проект за корабен отоплител “КОТ” само с използването за битова топлофикация на една извадена от въоръжение атомна подводница могат да се

спестят от 1500до 3500 вагона въглища
К.п.д. на инсталацията е 74 процента. Себестойността й е от 70 до 100 пъти по-ниска от другите предлагани проекти за топлоснабдяване с използване на ядрена енергия. За ликвидация на всяка подводница от руския бюджет се отпускат едва по 1,74 млн. долара. Привърженици на проекта твърдят, че само за един отполителен сезон зад полярния кръг (който е почти година) тези пари ще се възвърнат многократно. Транспортът на течни и твърди горива в далечните северни райони на Русия излиза много скъпо. До края на 80-те години в бившия Съветски съюз работи атомната централа в Билибино - единственото подобно съоръжение в света, разположено в крайния север. След това поради екологични съображения АЕЦ-ът е закрит.
Мечтите на инженерите, пледиращи за използване на старите атомни подводници за отопление, по всяка вероятност няма да се сбъднат. Прекалено много икономически кръгове в Русия не са заинтересовани от неговата реализация - нефтените и газови корпорации, търговците на въглища и производителите на атомно оборудване. В края на октомври 2002 г. от Министерството на атомната енергетика на РФ одобряват технически проект за изграждане на плаващ енергоблок с ядрен реактор. Първата плаваща АЕЦ трябва да бъде построена през 2008 г. в завода за атомни подводници в Северодвинск. Мощността на станцията ще е 70 мегавата. Концернът “Росенергоатом” има планове да изгради два подобни АЕЦ-а. По предварителни изчисления цената на всяка от тях ще е от 100 до 120 млн. долара.
Мобилните АЕЦ имат един голям недостатък. Те ще бъдат

охранявани много по-трудно
отколкото другите ядрени съоръжения, разположени на сушата. Има риск да се даде възможност за по-лесен незаконен достъп до материали, използвани за направа на ядрено оръжие, което да обезмисли спазването на режима за неразпространението му. От Центъра за екологична политика на Русия категорично се противопоставят на използването на подобни съоръжения в арктическите зони на страната. Еколозите предупреждават, че плаващите атомни централи са опасни за околната среда и не са икономически рентабилни.

Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]