По мнение на специалисти системите WLL ще се използват масово не само от новите оператори, но и съществуващите, имащи разгърната мрежа от кабелни линии. WLL-системите се използват като временни или постоянни мрежи за връзка и позволяват да не се инвестира в полагането на скъпи медни или оптични кабели. Спестяват се сложни инженерни работи, а мрежите се пускат в действие много по-бързо.
Технологията WLL е гъвкава
и позволява за кратко време да се осигурят телефонни връзки в отдалечени райони и градски зони, където е невъзможно да се полагат кабели, като напр. квартали с множество архитектурни паметници. Цената на подобна система за връзка не зависи от дължината и техническите въъзможности на кабелните линии, от състоянието на терена, наличието на реки или блата в зоната на обслужването.
Абонатната съобщителна мрежа, изградена на базата на медни или оптични кабели, представлява крупна инвестиция, изискваща винаги по-големи допълнителни капиталовложения за поддържка и модернизация. Ниският процент на използването на всяка кабелна двойка прави неефективно и малко привлекателно за инвеститорите и увеличава значително срока на откупуването на кабелните системи за връзка.
В сравнение с класическите стационарни съобщителни мрежи WLL-мрежите имат следните технически и окономически предимства: бързо пускане в експлоатация и откупуване (3-4 години), не са нужни големи инвестиции, възможност за преустройство на мрежата от стационарна в мобилна (абонатите да могат да ползват телефоните си не само у дома си).
Най-сложният етап
на изграждането на една WLL-система е проектирането на мрежата и строителството на необходимата инфраструктура. В началото е много голям рискът от конкуренция - дали някой друг няма по-рано да успее да изгради своята мрежа и да “обере” платежоспобните клиенти.
Ключов момент в конкурентната борба на пазара е замяната на кабелните мрежи със съвременни WLL-системи. Подобни безжични технологии са важни и за кабелните оператори, защото им позволяват да снижат стойността на поддръжка на мрежите си и да повишат качеството на предлаганите услуги.
Твърди се, че WLL-технологиите са оптимално решение за страните и районите със слаба или остаряла съобщителна инфраструктура. Затова подобни мрежи масово се разгръщат в Индия, Испания, Колумбия и Унгария. Проблемът със свръзването на абонатите към WLL-мрежите е актуален в целия свят, включително и в богати държави като САЩ, Канада и Германия. Много фирми са разработили системи и произвеждат необходимите съоръжения. Сред тях са Motorola. Alcatel, Philips, Ericsson, Siemens.
Системите, работещи в тесно-честотна лента, се използват основно за предаване на гласова телефония. Те не са пригодени за високоскоростно предаване на информация. Мрежите за висококачествени безжични съобщителни услуги имат по-високо качество на гласова телефония, отколкото тесночестонтите. Те могат да осигуряват поток на информация от 32 Кбита за секунда. Системите W-CDMA използват преди всичко ISDN-канали с пропускателна способност до 64 или 164 килобита за секунда. Най-качествена и високоскоростна връзка осигуряват широколентовите системи, работещи в няколко честотни диапазона от 2,4 до 2,8 гигахерца.
Засега няма строга класификация на WLL-системите. В най-общи линии те имат следните характеристики. Според начина на предаване на информацияата те са аналогови и цифрови. Взависимост от начина на ползване на абоната те са с фиксиран достъп и мобилни. Според технологията на реализацията им се разделят на смесени (с частично използване на стационарна кабелна мрежа), безжични. Взависимост от схемата на разположението си те са зонови, точка - много точки и мобилни. Един от вариантите за използване на WLL-системите е в съчетаването им с телекомуникацинони спътници (най-често геостационарни). Подобен лукс обаче могат да си позволят само големите съобщителни компании. По-малките мобилни оператори се заводоляват да
интегрират своитебезжични системи
със съществуващите кабелни мрежи на съответната държава. Така те спестяват пари за създаване на разгърната система от предавателно-приемателни съоръжения за предаване по безжичен път. Финансовата им невъзможност да изградят своя собствена инфраструктура често ги прави заложници на големите (най-вече държавни) телекомуникационни компании, които в повечето случаи имат изключителните права върху използването и наемането на стационарните кабелни мрежи (включващи метални и оптични проводници), изграждани десетилетия наред.
Истинската либерализация на пазара изисква всеки оператор, предлагащ телефонни или други телекомуникационни услуги, да може при равни условия да се ползва от държавната кабелна мрежа. Далеч от здравия разум би било е да се заменя мопополът на държавата с частен. При това положение може да се получи неравнопоставеност между фирмите. Монополистът ще се стреми да извлича свръхпечалби, което ще доведе до свиване на пазара.
Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА